автор: Pobeditel

Разлистиха се устните ти
като водни лилии.
Събрани са в тях
най-нежните чувства.
Ето ни в градината
на земните удоволствия.
За мен изгряват с копнеж,
желаещи очите ти.
Превръщат ме в зарево
от огнена страст.
Една любов пулсираща
спасява душите ни.
Обгръщат ме ръцете ти,
бавно топящи времето.
Допират се в синхрона
на дъха телата ни.
С твоите ласки съм
още по-силен и откривам,
че днес синьото небе
от облаците бели,
венец за обич
за нас ще изплете.