автор: haramia

животът не е жив от
времето, когато
и мъртъв не е
просто спи,
защото го излъгах,
че ме има,
че понякога
и утрото е мъдро,
а мъдростта –
проклятие,
дано сънят му
да е дълъг, зимен,
искам да го чуя
как бълнува
мамка му,
а после нека
се събуди

брадата ми
ще е достатъчно
пораснала
и бяла