автор: lenami19

(Неда Украден и Владо Калембер)

Есен се е свила в душата ми,
а ти не си до мен.
Пътят, по който вървяхме
оттук се разделя.
Звездите, които бяха само наши,
някой открадна от нашето небе.

Още веднъж ме прегърни!
Тази нощ ще умирам като птица,
останала без небе и без крила!
Ако утрото не те поиска
през тъмното при мен ела.

Още веднъж ме прегърни!
И ще чакам любовта ти
на прага на душата ми
от тръните да допълзи -
изподрана и боляща,
наранена и кървяща,
но жива, истинска и вечна.

Още веднъж ме прегърни!