Тя излезе и се приготви за работа...
Целият й живот бе минал така- става, закусва и излиза да работи. Никога не се бе замисляла защо го прави. Никога не беше мислила да се захване с нещо друго. Знаеше, че трябва да работи точно това, и то не само за да си изкара прехраната, но и защото обществото го очакваше от нея. В известен смисъл обществото зависеше от такива като нея. Но дори и това не я интересуваше. Важното беше да извърши задълженията си, да доживее до утре, когато отново ще направи същото. Не се бе питала защо го прави, достатъчно беше, че то я държи жива...
Мравките са забележителни същества...
Стигна до една троха, кой-знае-откъде-появила-се. Напрегна всичките си сили и я повдигна. Голяма беше, но все пак успя да я вдигне и понесе към мравуняка.
Така минаваше денят й.
Мравките никога не се чудят защо живеят. В тяхното общество няма хиляди мравки-мислители, които да се опитват да намерят смисъл в живота. Техния живот вероятно изобщо няма смисъл, достатъчно е че съществуват. Защото другата алтернатива е смъртта и те несъзнателно съзнават това. И са доволни, че имат живота.
В известен смисъл ние сме мравки. Просто еволюцията малко си е поиграла с нас. Обаче и ние сме били като тях незнам-си-кога. Е, сега малко се отличаваме. Но, като оставим физическите различия, разумът е това, което ни отличава от тях. При нас той властва над инстинктите.
За жалост, разумът не дава смисъл на живота. Но дава убеждението, че такъв трябва да има, а оттам и стремежа на човека да го търси.
Разума ти позволява да се самоубиеш, ако не намериш смисъл.
И защо?
Една мравка никога не би се самоубила... Всъщност, ако мравките имаха език, нямаше да има такава дума в него.
Разума ни е изградил общество, в което всеки се стреми към собственото благо.
Мравките не могат една без друга, всяка е колона на обществената сграда, всяка отстоява общото благо.
Разумът изсече хиляди дървета, изби безмислено хиляди животни и е на път да унищожи света, който му е дал и продължава да дава живот.
Една мравка никога не би действала срещу живота.
И сега ми кажете, че еволюцията не е прекалила...