автор: PAWLETA

Тя няма име, нито минало и бъдеще, тук е до теб и сега.
Много близо, виждаш как рижите й коси допълват натежалата кръгла, червена луна. Нежното свистене на тишината изпълва въздоха, като парфюм наситен с уханието на подбрани цветя.Лек ветрец разпилява палавите и къдри и скрива зелените и очи изпълнени със страст, жадни за приключение и отчаяни от любов.
Ти си там и всичко това натежава в теб,също като огромната кръгла луна, която чертае своя дълъг път в огромното Черно море.Наситено от задръжки и незбъднати мечти,а пътя е толкова ясен и добре очертан.Но ти стоиш наслаждаваш се на всеки миг. А този миг събира в едно всичко,може би твоя живот.Сълзите в очите ти ,хвърлят най-нежния воал,който свенливо покрива голото и тяло потопено в прохладните води на морето.Звездите разпръскват най- силната си светлина за да огреят две гърди ненапълно покрити от водаи две зърна жадни за твоята милувка.Тръгваш бавно към нея,а силна жажда изгаря гърлото ти.Малко разтояние ви дели,а ти си толкова далеко от нея.Вече си там ,водата покрива коленете ти ,а ти се боиш да приклекнеш до нея,да утолиш жаждата и страста .Страхуваш се да не се удавиш в слабоста си към съвършеното и тяло.Устните ти целуват врата и,а очите ти да срешнат очите и скрити зад затворените и клепачи.Погледа ти е привлечен от едно малко кафяво водорасло,което закачливо,като малко паяче е пуснало пипалца на възбуденото и зърно. А водата го поклаща плавно и напомня за съвършенството на природата.Всичко е застинало в очакване да чуе стоновете на блаженството.Само малък облак покрива огромната луна,за да получат нужното усамотение две изгарящи в един и същ огън тела.А лунния път се разтваря в безкрая и изчезва само за миг,но и защото знае,че скоро ще бъде начертан отново.