автор: Caniko

Някога, някъде там – в Северна Япония, живеел старец на име Хамагучи. От къщата му, построена на високото плато, се виждал безбрежният Океан и малкото рибарско селище разположено на самия бряг.
Било късен летен следобяд. Хамагучи стоял на терасата на своя дом и наблюдавал хората в градчето. Около него играел десетгодишният му внук Йон. Тази година оризовите поля дали добра реколта и хората празнували прибирането й. Магазините били затворени. Улиците, украсени с пъстроцветни хартиени фенери и въжета от оризова слама, били изпълнени от празнично облечени хора, които танцували и пеели.
Хамагучи също се чувствал щастлив. Оризът бил прибран и в полето зад къщата му били подредени десетки купи слама, която щял да продаде на фермерите. Наслаждавал се на морската синева, на вълните, в които проблясвало следобядното слънце.
Изведнъж земята се разлюляла слабо, после още веднъж и още веднъж. Секнала песента и всеки отправил поглед към своя дом. Хамагучи бил преживял много земетресния и за това останал спокоен до мига, в който погледнал надалеч в океана.
Водата била тъмно зелена и много неспокойна. Изведнъж всичко се променило. Морето бързо се оттегляло от брега! Хората го наблюдавали много очудени. Никой от тях не знаел какво означва това. Но старият мъж от платото имал спомен от дните на своето детство. Той знаел какво ще последва. Нямал време да им изпрати известие, нито да бие камбаната на храма, но хората трябвало да бъдат предупредени.
“Йон!” – извикал внука си. “Запали бързо фенера и ми го дай!”
Момчето било очудено на тази странна заповед, но тонът на дядо му не търпял възражение.
Хамагучи взел запаления фенер и се втурнал към купите сено. Започнал да ги пали една след друга. Пламъците се издигнали високо, високо. Но той не спирал да пали купа след купа. Момчето тичало след него ужасено. Това било цялото им състояние и този пожар ги обричал на глад. През сълзи крещяло:
“Дядо, спри! Недей! Спри!” – но старецът не му обръщал внимание.
Ето, че забила храмовата камбана. Хамагучи се спрял и въздъхнал с облекчение. Когато трябва да се помогне на изпаднал в беда, японеца действа инстиктивно. Всички жители на градчето се втурнали да изкачват платото, за да гасят пожара. Млади и стари, майки с децата си, всички бързали да спасят реколтата на стареца. Но пожарът бил толкова голям, че нищо не можело да се направи. Йон плачел и крещял:
“Моят Дядо, той го направи! Той е подлудял!”
В един глас го попитали”
“Защо? Защо Хамагучи-сан?”
Хамагучи стоял спокен с очи вперени в далечината:
“Погледнете!”
Страховита водна стена, висока повече от 60 метра врълетяла върху къщите им. Чул се страхотен грохот.
Хората гледали изумени.
Изведнъж осъзнали какво е направил старецът.
Коленичали и го благославяли, че спасил живота им. Сега всички били еднакво бедни, но имало време до зимата заено да възстановят щетите.
Да! Добро е това, което е добро за групата! - така гласи едно от поученията на Шинтоизма.

Японска легенда
Преразказана от Цанка Шишкова