До вечност ще те моля да ме чакаш.
Умирам ли, във вълчи хлад и полумрак?
Горя ли в страст или спокоен крача,
сред всички ваши неудачници - голтак
Сърца в сърцата, болки си родила
Всред хиляди мръсници и сред кал.
Блестят, тъй както са блестяли нине,
По човешки, в шепите си стикат сал
Една молитва недопята. И една стрела.
Изстел, вяра сляпа и на дъното една звезда.
Не съм ги виждал, пак за тях ридая,
по стиховете им познавах че горя.
В една душа ги сплитам днес Българио,
а те не знаят, в твоята разплакана душа.