Сънувам още тежките въжета ,
които пред вратата ми остави.
Не ми е нужно да изричам клетва-
намирам се , когато ти прощавам.
Въжетата са силни като зрънце
в изстиналите шепи на Декември.
От нишките им ще рисувам слънце
по кръговете тъмни на небето.
Въжетата приличат ти на черно
единствено , когато коленичиш.
Ти знаеш ли , че грубите им вени
спасяват и простреляните птици.
Въжетата са нещото , което
след теб остана , без да ме убива.
Понякога напомнят на обесен,
а друг път ти преливат сила.