автор: kalioppa

Преплели влажни пръсти към съня си
политаме от ново измерение,
криле споени с восък са душите ни
пътуваме към призрачно спасение.

Оглеждаме се нервни, голи, чакащи
за ангела-спасител на мечтите ни,
сумрачно-синкаво безвремие облича ни
и няма жива светлина в очите ни.

С разперени криле висим в безкрая
а слънцето ни дава ясен знак,
изтече времето това е края
перата капят, будни ли сме пак.