автор: Simpleman

Някога в зората на Времето, когато нямало чат-рум, МР 4 плейъри и когато вдигането на ръка било знак, че не държи оръжие, а чашите с вино се блъскали силно една в друга за да се смеси разплискалото се в тях вино, като доказателство, че няма отрова в него, в планините на страната Ниппон живял могъщ самурай.
Самотна душа, бродеща из пущинаците и смазваща безжалостно всеки, който дръзнел да се изправи насреща й. Воинът бил изкусен майстор на меча и се прославил в много битки и двубои. Мечът давал сила на воина, а той му отдавал душата си. Така, с годините, стомана и човек се превърнали в едно цяло, на което никой не можел да устои.
Една вечер след изнурителен преход, самураят замръкнал до малък храм. Съдбата на скиталец, която си бил избрал сам, често му предлагала за подслон скален навес или самотно дърво, затова воинът просто легнал до храма, завил се с плаща си и веднага заспал. Вятърът ритмично поклащал белите стъбла на бамбука, окъпани в меката луна светлина и разнасял аромата на пръчиците, тлеещи в храма. …Неочаквано, сред тази необятна тишина се разнесъл звукът на флейта. Мелодията била проста, но толкова чиста, че сякаш извирала от сърцето на музиканта. Самураят се събудил от неочаквания шум и се заслушал. Флейтата редяла тъжната песен на бедна млада селянка и сякаш казвала:
“О, девойко сееща ориз,
неокаляни останаха
само мечтите ти.”
И тогава, в коравото войнишко сърце нещо се пропукало. Шумът от безбройните битки забучал като буря в главата на воина. Реките от кръв и сълзи, които оставял след себе си изведнъж се надигнали като безмилостен порой и се стоварили върху му в бесен пристъп да го удавят. Виковете на стотиците посечени от него противници екнали като тътен от земетресение в ушите му. Могъщият самурай стоял на поляната сам и безпомощен и се лутал като пеперуда във фенер, из най-тъмните кътчета на своя разсъдък. Едва сега осъзнал гибелната безмисленост на досегашния си живот. Светът на илюзиите рухнал изведнъж и мъжът разбрал, че Славата, Силата и Страхът, който всявал у околните дори само с вида си, са отнели човешкият му лик и той се е превърнал в техен роб.
Обезумял от мъка, самураят се втурнал в храма от където идвала мелодията и той, страшилището пред което треперели хора и зверове се проснал на колене пред крехкото създание което държало флейтата и замолил за пощада.
Инструментът рязко замлъкнал. Девойката гледала ужасено влетелия в малкия храм мъж, който сега пълзял в нозете й и молел за пощада. Без само да осъзнава как се случва това, момичето леко докоснало мъжа по раменете и отново допряло флейтата до устните си. Разнесла се мелодия изпълнена с безкрайно състрадание и нежност. Звуците напомняли ромола на планински ручей в горещ летен ден. Те сякаш започнали да отмиват непоносимата болка от тежкото прозрение на воина. Мистичната мелодия обгърнала двете самотни и тъжни души в аура на умиротворение. Копнежът на техните сърца за любов и щастие се изливал чрез вълшебната песен на флейтата.
На сутринта светът бил различен. Самураят счупил меча си и дал обет пред Боговете и духовете на храма да не докосва повече оръжие. Завел девойката в близкото село, оженили се и заживели от труда си като обикновени селяни. Животът отново започнал да се връща в душата на самурая – селянин. С времето започнал да обиква още по-силно момичето, което го освободило от проклятието на измамното величие. Така изминали няколко спокойни години, които смекчили чертите на лицето на воина и превърнали девойката в красива млада жена.
Един зноен ден, когато трябвало да се прибира реколтата и всички били на оризовите ниви, от гората изскочили банда разбойници решили да плячкосат беззащитното село. Хората се разбягали. На нивата си останали само самураят-селянин и неговата любима. Нещо в сърцето на воина трепнало. Не можел да направи нищо, но и никога досега не бил бягал от битка. Разбойниците приближавали. Един от тях вдигнал лъка си и се прицелил в мъжа. Тетивата бръмнала и стрелата изсвистяла право към него. В този момент младата жена се хвърлила към мъжа си и в следващият миг увиснала безжизнена в ръцете му. Светът отново рухнал. Самураят прозрял за втори път безпощадно ясно, че това е била цената за предишния му живот. Боговете на съдбата отнели най-ценното което имал – ЛЮБОВТА.
Вече нищо нямало значение, дори втората стрела, летяща към неговото вече мъртво сърце.