Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 794
ХуЛитери: 1
Всичко: 795

Онлайн сега:
:: pinkmousy

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаСтръмната пропаст-предговор
раздел: Разкази
автор: Plazma_Boy

Искам само да поясня за другите видове наркотици,защото и те участват в историята.
Марихуана,или трева,джойнт или кой както я наричатТя е от леките наркотици заедно с амфетамините и екстазито.Тревата няма нито физическа нито психическа зависимост.В някой страни даже е разрешена-Холандия например.Някой казват,че имала лекувито действие.От нея ти става по весело,смешно и забавно за определен период от време-няколко часа.Някой казват,че тя отваряла вратата към другите наркотици,но по късно в историята ще разберете,че това не е така.Амфетамини-също лек наркотик,който ти дава сили и енергия.Не ти се яде,не ти се спи и можеш 24 часа да купонясваш.Не е вредна освен ако не прекаляваш и зимаш всеки ден,от което организма ти отслабва,защото не спиш и не ядеш,а ти трябва почивка.Прекаляването води до нервност,халюцинации и дори чуване на гласове.Има много лека психическа зависимост,която за 2-3 дена изчезва,когато си починеш.Екстази-не случайно на последно място,защото е най-опасно.Наричани още бонбони или хапчета,защото са такива,екстазитата са 2 вида-амфетаминови и MDMA.Амфетаминовите действат като амфетамина,няма какво друго да кажа за тях.MDMA вече е друго нещо.От тях,така да се каже,влизаш във филми-всичко става по светло,всички звуци се усилват,а ти летиш и се чувсташ като господар на света.Усмихнат,приятел с всички искаш само да се забавляваш.Действието му е от 2 до 7-8 часа,такива бонбони трудно се намират в днешно време.Сега ще поясня защо са най-опасни.Някой казват,че в тях има хероин или морфин,което е възможно, но е в много малко количество.Опасното е че под въздействието на MDMA бонбони човек се чувства много яко и на другия ден като го е пуснало след цялата вечер купонясване ,той пак иска да е в същия „филм”.Прекаляването води до ...много неща.То с каквото и да прекалиш е кофти.В днешно време всеки втори ползва някакви „екстри” или поне е опитвал.Това е днес на мода-така да се каже.За хероина не казах нищо,но за него е историята.Така че,надявам се да разберете за какво става въпрос и какво искам да кажа с тази история.Мисля че е време да я започна...


Публикувано от aurora на 18.06.2008 @ 15:43:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Plazma_Boy

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 7


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 16:59:53 часа

добави твой текст
"Стръмната пропаст-предговор" | Вход | 15 коментара (29 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Стръмната пропаст-предговор
от rajsun на 18.06.2008 @ 22:23:39
(Профил | Изпрати бележка)
!
Момче!
...
В началото на "Братя Карамазови" има една сцена - как старецът Зосима се покланя в краката на един от... другите.
"За мъките, които те чакат..."
Аз пък, без да съм светец - в краката ти: за мъките, които си преживял.
Пиши!
Пиши!
Защото не пишеш литература, момче, ти пишеш живота.
Литературата се усвоява, нагласява, поправя.
Животът не.
Бъди - за себе си и за още някого!
Не забравяй - за ОЩЕ някого!!!
И за него.
Друго спасение няма.
Бъди!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от Niveana на 18.06.2008 @ 22:39:09
(Профил | Изпрати бележка)
Прегръщам те ти казвам пиши,виждам че много тук го очакват.Щастлива съм от подкрепата им.Има защо да се живее нали?


Re: Стръмната пропаст-предговор
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 18.06.2008 @ 21:19:01
(Профил | Изпрати бележка)
Пиша ти петицата, не защото написаното от теб е с голяма литературна стойност, а защото стойността му се измерва със смелостта да разголиш истини, непознати за повечето от нас и да признаеш, че ти си в центъра на историята, която наричаш жива.
Виждам колко много хулитери са застанали с подкрепата си зад теб
и съм благодарна на всички тях, защото по възраст ти можеш да ми бъдеш и син.

Дано тези хора, които вече са ти повярвали, спомогнат и вярата ти в теб самия да се удесетори, за да се пребориш успешно с всичко онова, което те дърпа към дъното, а Земеделеца те посрещне с бащинска прегръдка, когато те види, че преваляш ръба на пропастта!

Прегръщам те с майчинска прегръдка, Плазма-бой, нали позволяваш?


Re: Стръмната пропаст-предговор
от Luna (gzandeva@abv.bg) на 18.06.2008 @ 23:06:46
(Профил | Изпрати бележка) http://www.gzandeva.com, www.poetiskitara.com
За първи път се докосвам толкова близо до света на опиатите. Това е чудовищно! Скоро,пътувайки в автобус №6 имах възможността да слушам разговор между трима наркомани, които отиваха в Столипиново.Щях да припадна като чух от едното момиче, /което обясни как ги инжектира/ че си бият дозата в областта на тестисите...Това е чудовищно! Единият младеж беше с бинтована ръка, счупила се иглата във вената му и бяха ходили в "Бърза помощ". Момче на 18 г., което беше почти без зъби, не приличаше на човек...В гетото съм виждала наркоман да си мие спринцовката в локва непосредствено до кофите за боклук. А ако знаеш, Георги, циганите, които продават дрогата, какви триетажни палати имат!!!А твоите родители сигурно се чудят как да свържат двата края на деня, за да ти спасят живота! Ти не само трябва да положиш върховни усилия да се спасиш завинаги, но и да помогнеш и на други като теб. Това вече ще е върхът на стръмната пропаст. И... пиши, пиши, описвай отсега нататък всяка своя минута. Тази книга, която ще напишеш, ще бъде един ден най-четеното четиво!
в България. Ще стане невероятна книга, но - всичко зависи само от теб! Дерзай! Ние сме с теб ! Чакам с нетърпение следващата част. А ако някога се видим, ще ти изпея и песента по стихотворението "Бягайте, птици!", което ти посветих нощес, публикувах в сайта и очаквам твоето мнение.


Re: Стръмната пропаст-предговор
от mariniki на 18.06.2008 @ 23:42:18
(Профил | Изпрати бележка) http://mariniki.blog.bg/
добре познаваш и поясняваш...значи си на ясно за пораженията...и всичко останало...след дрогата...значи знаеш и как да се бориш с тази зависимост...трудно е ...сигурно е много трудно...но има ли лесен живот...няма...и когато вървиш напред мисли за близките си...навярно имаш прекрасна майка...и знаеш ли как една майка преживява това...аз като майка ти казвам...убиваш я...всеки път по малко и мъчително...мисли за любимите си хора и Бъди! Ще стискам палци и ще се моля за теб, а ти пиши и бъди себе си...чист и искрен.


Re: Стръмната пропаст-предговор
от ra4e-ton на 19.06.2008 @ 00:12:03
(Профил | Изпрати бележка)
Не знаех тези неща, Георги... Имаш много за разказване, продължавай! И вярвай - в себе си, в близките си, в хората в сайта... Стискам ти палци, не, стискам зъби, очи, душа... за това да успееш да се пребориш, да се измъкнеш, да БЪДЕШ... Бъди, бъди, бъди! :)


Re: Стръмната пропаст-предговор
от Wendy (rusiqt@abv.bg) на 19.06.2008 @ 00:26:28
(Профил | Изпрати бележка)
Осъзнаването на даден проблам е вече началота на пътя към преодоляването му.Пиши,изливай си душата,научи нас-възрастните,какъв ужас е това да си зависим. И виждаш, как всички те четат с интерес и искат да успееш в борбата си.Не си сам, момчето ми,виждаш ли, че наистина не си сам!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от vilvar (vilvar@abv.bg) на 19.06.2008 @ 01:27:01
(Профил | Изпрати бележка)
Следя отблизо живота на една пациентка,която сега е на 38. Беше на 17 когато за пръв път попадна в Хирургично отделение, където започнах работа. Гълташе ножчета за бръснене, за да попадне при нас, да бъде оперирана, за да получава опиати, после започна да получава всевъзможни инфекции на всевъзможни места по тялото...Продаде цялата покъщнина (беше от заможно семейство), превърна се в крадец, родителите и се разведоха, майка и почина, баща и се отказа от нея, тя мина през десетки лечебни програми...сега е чиста...с бъбречна и чернодробна недостатъчност, вторична анемия ( необходими са и периодични кръвопреливания), с церебрални усложнения, социално слаба, защото е твърде обременена с тежки хронични заболявания за да бъде наета на работа където и да е...Само тя си знае какво и струва да е жива...да се бори...въпреки всичко...Мило момче - намери сили и спри това самоунищожение.Защото:

"...Може да се окажеш оня ,завързан на кол,
изоставен от цялата банда,
ей тъй, чисто и просто зарязан...

Ще се сринеш със трясък и няма да бъде много приятно,
и шанса голям е щом се огледаш,
да видиш, с лекота че ничком бил си свален.

И когато най-сетне си долу, ще видиш, там липсва купон,
и не е най-лесното нещо в света,
да коленичиш ,набирайки сила за скок.

Ще достигнеш безименни улици,
има някъде светещ прозорец,
мнозинството обаче са тъмни...
Ще има места доста удобни
да натъртиш и брадичка, и лакти!
Ще посмееш ли оттам да си тръгнеш,
ще посмееш ли там да останеш?
И какво от това ще загубиш,
и какво от това ще спечелиш?..."

...из "О! Местата, където ще идеш!"-една любима детска поема .
Не знам, мога само да допускам през какво си преминал, преминаваш и ще преминеш!
И аз съм с теб!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от voda на 19.06.2008 @ 01:48:24
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти за нформацията, младежо. Не знаех нищо за тези неща.
И пиши. Творчеството извисява. Ти вече имаш много приятели тук. и все повече ще стават...
Поздрави!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от kalioppa на 19.06.2008 @ 09:55:17
(Профил | Изпрати бележка)
То от много приказки нама нужда миличък.
Няма да ти е лесно, но те хубавите неща стават
бавно и трудно.А колко е прекрасно усещането
от победата накрая.С теб съм!!!
Виж колко хора те подкрепят, не ни предавай!!!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от eklekti4na (eklektika13@yahoo.com) на 19.06.2008 @ 16:03:35
(Профил | Изпрати бележка)
Е, чак хероин или морфин, съмнявам се, честно казано. Но в общия случай това, което се продава като екстази, почти не съдържа MDMA. Говоря за на улицата, откъдето предполагам си се снабдявал. В най-добрия случай вместо него се продават разните му там MDM, MDE, love pill. Има и още едно производно ЕVe, което се среща още по-рядко. Така че ходи, разбери, дето се вика. Но, да, при всички случаи разбирам какво искаш да кажеш.


Re: Стръмната пропаст-предговор
от rusi4kata на 19.06.2008 @ 16:40:48
(Профил | Изпрати бележка)
Продалжавай с историята и пиши и когато ти е трудно пак пиши!Вярвам в теб и винаги съм вярвала,до теб съм и до теб ще бъда винаги,няма да те оставя,ще се боря с теб и ще ти помагам!Обичам те и даже обужавам те,ще се преборим вярвай ми,само трябва да си силен!Ще бъда с теб до последния си час и ще де обичам тъй силно като сега! С много любов и целувки!


Стръмната пропаст-предговор
от Mariamrad (m.radkova@abv.bg) на 19.06.2008 @ 20:23:56
(Профил | Изпрати бележка) http://www.youtube.com/user/mradkova?feature=mhum
Много внимателно четох и препрочетох твоя предговор. Приемам го като важен урок и ценна информация за мен самата. Звучи твърде просто, за да е истина, но ... всички тези илюзорни, разтърсващо-еуфорични състояния, постигнати след употребата на подобни вещества-отрови, /които само за кратко те правят "щастлив"/, могат да бъгат постигнати по далеч по-здравословен начин. Любовта е най-сигурния и единствено верния Път - първо към теб самия /сега ТЯ не ти достига и затова се нараняваш така жестоко/, а след това - към другите. За съжаление, това е толкова често повтаряна мисъл, че се е превърнала в банален факт. Но аз сега ти предлагам още един, ставнително безопасен път - този на Изкуството, естествения наркотик. Тук също е нужна Любов, за да твориш и съпреживяваш, да цениш създаденото от теб и другите, но формата е различна ... Именно Изкуството е на границата между Духа и материята и помага да преминем в по-висшите сфери, без да се самоунищожаваме! Ето.... първата крачка е направена - ти си ЧАСТ от този сайт, живееш с света на Литературата и вече пишеш. И не фикшън, не празни измислици, а .... изпепеляващия ад на своята собствена, дълбоко изживяна драма - и повярвай ми траги-комедия е тя! Винаги има на какво да плачеш, но и на какво да се посмееш след време - в последното се крие надеждата за теб. Самоиронията /!/, не самосъжалението, ще бъде спасителния мост! Вече си стигнал до точка, която изглежда почти необратима, но ...не е. Този мисловен водопад, емоционален, смазващ кошмар трябва да излезе от теб.... На всяка цена! Но без да чувстваш угризения и вина, че се разголваш или товариш някого..., без "ако", "може би", "ще видим дали ще успея този път" /вечните съмнения на една пробуждаща се душа.../. Всичко казано дотук не означава, че в сферата на Изкуството няма пристрастяване, но продуктът е "чист" и без страничните, опостушителни ефекти за душата и тялото. Няма чувството за празнота след кратката, бясна еуфория, а нали това търсим в крайна сметка - трайната ПЪЛНОТА! Много отдавна си мисля за тези неща, но ти откри с началото на тази твоя история "Стръмната пропаст" - своеобразен "форум", където мога да ги споделя открито и безрезервно. И знаеш ли... ни всички сме наркомани до известна степен. Някои, като теб посягат към най-лесно достъпното и скъпото - в пряк и преносен смисъл /скъпо струва и скъпо ни излиза след това/, а други прибягват до различен тип наркоза - музика, поезия, танци, рисуване или..... кратки и по-дълги влюбвания - няма значение. Илюзията ТУК е по-истинска и не изгаря крилете. Вий колко е просто, невероятно, но и поразително-освобождаващо, един път след като прозреш.... Не исках да прозвучи като здравно-психологическа беседа. Споделям мисли с теб, без да натрапвам мнение. Мои близки хора минават по твоя път и много от тях се спасиха. Има смисъл тази неравна наглед борба. Има светлина в тунела. Изходът е толкова близо.... на една крачка от теб, дори и да изглежда далеч.
Чакам продължението с нетърпение, Георги. С теб съм. И аз и толкова много други души те подкрепяме - не от жалост, а от човешка обич и искрено състрадание. Само така се продължава - когато има с кого да споделиш самотата си, нали? Сам си, но и с нас... Прегръдки и кураж!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от biala_liastovica (biala_liastovica@abv.bg) на 20.06.2008 @ 01:29:03
(Профил | Изпрати бележка)
Здравей приятелю!

Аз мисля, че ти си в голяма заблуда. Говориш за Амфетамина като за нещо съвсем безобидно, а то съвсем не е така. Природата е създала човешкия организъм така, че той сам да определя какво му е нужно - кога иска да се храни, кога има нужда от сън... Когато човек прибягва да разни стимуланти това е един вид издевателство над организма - все едно да махнеш предпазителя на електроуреда и да го оставиш да работи. Той ще работи, ще работи, пък накрая ще изгори, като няма предпазител да регулира напрежението.
Същото е и с Амфетите. Това е пришпорване на организма, поддържаш го изкуствено активен - не усещаш глад, нито спиш, чувстваш се изпълнен с енергия. Да, ама не, това изтощава и изчерпва организма без дори да се усетиш.

Амфетаминът и неговите производни могат да поддържат човек бодър, активен и приемливо работоспособен до 48 - 72 часа, дори без никакъв сън или храна. При лишаване от вода, действието им се запазва около 24 - 36 часа. След изтичането на този срок, обаче настъпва тежко физическо изтощение. Хората се обездвижват, телесната им температура се понижава и изпадат в кома. Ако не се положат специални медицински грижи за тях ( венозна рехидратация, изкуствено хранене), пострадалите може да умрат от дехидратация, хипотермия и общо физическо изтощение.

Към амфетамина и неговите производни бързо се развива голям терапевтичен толеранс (до 100 пъти по-голям от терапевтичните дози - 5-15 mg). Това често става причина за предозиране и отравяне с тях, тъй като пристрастеният иска бързо да усети тяхното въздействие, но не може да определи точно необходимата му доза.

Възникналото чувство за бодрост, сила и лекота води до буйно, агресивно поведение. Често възникват последващи отравяния с други психоактивни вещества, защото амфетамините подтискат типичните усещания, свързани с техния прием. Така пострадалият не може да прецени какви количества поема.

Освен умората, амфетамините неутрализират усещанията за жажда, глад, горещина, студ, задух и други. Употребата на амфетамини в пренаселени, и задимени места може да доведе до смърт вследствие на задушаване, дехидратация или физическо изтощение.

Зависимостта от амфетамините е слаба и сравнително лесно преодолима, затова търговците на наркотици често ги примесват с други психоактивни вещества, към които бързо се развива висока зависимост.

И така мисълта ми беше, че ако искаш да се отървеш от този кошмар, трябва да забравиш за абсолютно всички тия гадости - леки, тежки наркотици - всичко е помия! Просто забрави за всичко това!
Човек може да бъде истински щастлив и да се забавлява и без да си трови организма с тези боклуци. В живота и в природата има толкова истински неща, на които можем да се радваме и без да си мътим мозъка с разни психотропни вещества. Повярвай ми, че е така!
Какво значи - това е модерно???
Искаш ли да излезеш от това тресавище или не?
Може да не ти хареса начинът, по който ти говоря, но наистина искам да се измъкнеш от този Ад, защото ти сега си точно там!
И мисля, че истината, макар и да не е толкова приятна, би ти била по-полезна за да успееш да се спасиш, отколкото само едната гола съпричастност.

Дано да ме разбереш правилно!

С теб съм!


Re: Стръмната пропаст-предговор
от vrabets на 20.06.2008 @ 11:05:05
(Профил | Изпрати бележка)
Чета те ... и стискам ръката, която пише ...
Поздравявам те! Пиши!