автор: kalioppa

Откъде идваш, ще ми кажеш ли?
Как влезе, не чух стъпките ти.
Катинара е цял не виждаш ли, само сянката ти се е промушила
като крадец през ключалката.
Ръждив е вкуса на целувката ти, защо дойде?
Отдавна се разминахме като северни ветрове.
Не усещаш ли студения полъх на зениците ми.
Вися на любовното ти дърво със заскрежени мигли,
просто съм се вкочанила от чакане.
Твърде късно ме откъсваш, отхапваш тръпчивопарченце
и ме захвърляш някъде между сухите листана нашата непоносимост.
Не биваше да се връщаш.Виждаш ли отхапаното парче,
още се въргаля в есенните листа, но семената са останалив него
и се бунтуват не искат да умрат.
Каква ирония, между гнилите листа се показва моя нов, зелен кълн.

Все пак е пролет нали.........