автор: petinka

                    Посветено

Уморих се от борбата с тебе,
с пословичната твоя суета,
да преглъщам думи незаслужени...
уморих се да съм винаги добра.

Сърцето ми от болка стене,
едва ли чуваш го в нощта.
В света си сам, на път поемаш...
ти бродник си по таз земя.

Омръзна ми да бъда опрощаваща,
разбираща за всекиго жена.
Ако надникне някой в сърцето ми,
ще види, че е пълно с самота.

Заспиваш... Няма да те будя.
Поиска го и с теб се съгласих.
Във Коледната нощ с чаша вино...
сама аз бях, самотник бе и ти.

Боли от неразбирането твое,
душата ми се гърчи в самота.
Дори във мислите егоцентрик си...
Без теб ще се науча да вървя.