автор: petinka

Възможен всякак или пък... НЕ-обикновен,
но пак тече по старому ( дали?) в реда си.
И всеки ДЕН ще бъде следващ май такъв -
по мъничко аз скривам от страха си...

Че може изведнъж да се стопи
и да изчезне нежността от мойте длани,
която нощем в обич с теб делях
и заедно осмисляхме деня си.

Сред сенките на тежката снага,
заричам: - Дните си не пропилявай!
Че може изведнъж на сутринта
да срещнеш изстудените ми длани.

И не окичен със цветя светът,
а леден той ще бъде без смеха ми.
Ти пролет във очите ми създай,
лети с мечтите и не изоставай.