автор: alef

През дългите ресни
на залеза,
родени
след танцуването на дъжда
със светлината
се виждам
гола,
тичаща
и мокра

усещането е почти
като при плуване
сред ближещите ме вълни
от вятър
е
почти като при ласка
(от ръцете ти)
и няма
да допусна да си иде лятото,
докато не спирам
да се скитам

търся
мястото,
кадето да привържа лодките
на хилядите ми
завръщания в теб
и мен...

"Как един без друг
сме живяли
в този свят от бетон..."