автор: WhiteHart

Пресъхна почвата;не падат дъждовете.
Във пустош се превърна долината.
А изворът,от който пиех с пълни шепи,
не блика вече...Само тишината...

Избягаха ми думите;отидоха далече.
Безмълвието влезе в празната ми къща.
И може би нормално е,защото вече
не искам в минали неща да се завръщам.

Останах сам;потънал във мълчание,
вървя към себе си,без нищо да ми пречи.
В едно се сливат радост и страдание.
А изворът отново ще тече...Все пак е вечен.