автор: bukvist

Станьо сбира сиво стадо,
сиво стадо сито, старо.
Слънцето сред синор спира,
седнал Станьо си съзира:
--- Скачай, Станьо, славен сине!
Сам си сбирай свидни сили!
Сабля сребърна съм скрил,
сред сокака, сянка свил;
сиромасите - събратя смели,
се сражават със сеймени;
сараите султански стигат.
Страшна сеч! Сърцата спират.
Слуша Станьо слънце старо,
сбутва сетне сиво стадо;
спускат сипеи - сокаци стръмни;
сабя скрита свива Станьо....Стъмни.
Схлупената стряха селска свети,
спят скотове, синовете срети;
сън спокоен селото сънува,
със Смиляна Станьо се сбогува:
--- Сполай, Смиляно, сърце свидно!
Сълзи солни сипя силно.
Сбогом, скъпи, страдни синове!
Свобода сите скоро събере!
Сумракът сънен Станьо скрива,
смелчаци снажни си събира;
сред сички Станьо съобщава:
--- Со смърт се свобода създава!

... Сетне става смъртоностна схватка.
Сетне следва саможертва сладка.
Смъртта събира смелите сърца.
Секунда само светва свобода.