автор: Pobeditel

Пред оковите на
разума и мъдростта,
избирам без да мисля
порива на младостта.
Искам с теб да усещам
желаната красота.
Обичта е вярната
житейска философия.
Без нея мъдрите са
обречени на атрофия.
Когато ме докоснеш
дълбоко в сърцето
с нежните си думи,
светва ми лицето.
По безкрайни друми
душите ни поемат,
светът става песен,
любовен водоем.
Прогонили тъгата,
забравили сълзите,
носим се с вихъра,
целунали мечтите.
Дали след сто години
ще бъда шепа прах
или суха мумия,
въобще не ме е страх.
Тогава важно ше е,
че с теб в любов живях.