автор: apostolicia

Не договаряй час!

Ние с Ники две години си живяхме в чудесно разбирателство. Изведнъж Ники взе да настоява за официален брак. В гражданското - за пред хората и в църква – за пред Бога.
Изтъкнах му какви ли не доводи в подкрепа на свободния брак и съжителството без подписи и церемонии. Казах, че си живеем в пълна хармония и без да сме женени, че се разбираме перфектно. Ударих го на сметки най-после, като му калкулирах колко ще струва една сватба – пари, с които ние определено не разполагахме.
Нищо не помогна! Ники каза, че отлично разбира всички тия неща. После взе да търси подходяща дата за сватба. Събота – 21-ви август, устройвало ли ме.
Обаче аз отказах всякакви церемонии в гражданското. Така или иначе едва се навих, оставаше само да се изтъпанчи някаква с трикольор през гърдите и да ми съобщи, че бракът е клетка, па била тя и основната градивна такава на обществото. Казах на Ники, че не отговарям за реакцията си в този момент, той веднага се съгласи с мен. Опасяваше се да не избягам – нищо не би ме спряло. За него и без това не церемонията беше важна, а акта за брак и се съгласи на скромно полагане на подписи само пред един служител в общината. Това трябваше да стане в петък, защото е работен ден. Щяхме да отидем с кумовете ни, да се подпишем набързо и после да се почерпим. В събота пък щяхме да се венчаем в църква и, както си му е реда, да се почерпим с няколко роднини в някой ресторант. Поради ограничения бюджет, щяхме да поканим само най-близките роднини. А за да не пренебрегваме приятелите си, щяхме да ги поканим в неделя у дома на парти. И така три дни – безкраен празник.
Но трябваше преди това да се уредят сума документи. Ники постоянно пътуваше с буса и нямаше никакво време. Като чул, че ще се женим, шефът му се опитал първо да го раздума, а после му изказал съболезнования. Така че беше немислимо да го моли за свободен час дори, камо ли за свободен ден. Моята професия пък позволяваше да разполагам с време, а пък за журналиста в общината няма тайни, така че на мен се падна отговорността да уредя документите по брака ни. Вечерта, след като ги бях оформила окончателно, казвам на Ники колко скромно ще бъде. Само ние с него, Цецка и Стилиян, без никакви речи, без сълзливи стихчета, без “два бели гълъба” и прочие.
- Определили са ни час в петък в 13 часа, длъжностното лице ще ни чака в общината. Няма мърдане! – завършвам.
- Их, бе, Ели! – избухва Ники раздразнен. – Как можа да определиш такъв идиотски час? И как изобщо можеш да определяш час, като знаеш какво ми е работното време?! Кой знае къде ще съм в един по обяд в петък?!
Опулих ей-такива очи. Не можех да повярвам, че същия този човек толкова настояваше за брак, а сега не беше сигурен къде ще бъде в часа на съчетаването му.
- Аз знам къде ще си! – викнах. - Ще си в отпуск до мен в общината, или на майната си, ако предпочиташ!