автор: betina

Изтръпна ми небцето от напрегнатост,
чак кучешките зъби ме болят -
обичаш ме,
но с таламаска нежност...
примамки ми тъкмиш -
с огледала.
Пипни гръдта ми - в мен сега клокочи
подземен извор - тъмен, непознат ...
С примамлив пулс
артерия карОтис! -
възбужда безвъзвратно
моя глад.
А вярваш,... че не вярваш във вампири!...
Магнитно ме привличаш – крехкосвеж -
кръвта ти пука, ври -
/чак протрепервам!/
и кани ме на пир...
с копнеж...
с копнеж...
Стрелките ти разчоплиха посоките -
безвремието нищят, за къде?
Осъден си на кръг
от време спряло -
луната нишка
пътна ти преде.
Сега е твоят ред, любими, ще те чакам!
Проблеми нямаш – утре вечерта
при мене ще замръкнеш
за началото -
ще спретнем дуо
срещу пълната луна!

Не се подвеждай - нищо с теб не вземай! ...
(ела ми чист и девствен... и Безкръст!)...
На мен се довери –
аз, Непознатата,
ще ти спестя
помпозността
да бъдеш
пръст.