автор: theheart_ofthefire

„Когато ме направиш слаба,
когато ми отвориш рана-
ще станеш по- голям от хляба.
Защото с болката се храня.”
( Камелия Кондова )

Поискай ме нахапана от ласки
да стрелям с глас по тишината.
Избягай ми. В съня ме стряскай,
че тази нощ обесиха луната ...

А после натроши небето. Цяло.
За да ридая над издъхнал пристан.
Кажи ми че съм мъртва. Ялова.
( не всички живи знаят да обичат)

Вдигни и клада ,за да нямам вяра.
Ще я оплача като в чумно време.
И давай смело. Направи ми рана.
( когато си жесток си ми потребен)

Поискай ме , пречупена и малка.
Та ако ще дори... да е цинично.
По дяволите ! Искам да заплача.
След болката се уча да обичам!