застанал пред моята входна врата
някой някак безшумно невидимо хлопа
аз безмълвно го каня да влезе
той пристъпва безплътно незримо
смутен е
и прекрасен
пее песен без думи тиха музика
бяла симфония
няма никой никога никъде
и незастанал е тихо той там
пред малката входна врата
към сърцето ми
плаче