автор: Show_me2

Силует на статуя във мрака ме повика –
Попитах я : коя е Тя?
Засрамена отвърна, че не знае –
Богиня, може би била !!!

И кланят и се демони –
В нозете и, погазвали мечти,
блажени са невежите –
за грях останали сами !
Където слънцето не топли, а гори !

Тя - Жаждата - ги заслепява,
Погазват гордост, мъжество-
Продават себе си, потънали в наслада –
Във две очи от слънцето забравени ,
Откриват Рая ....

Но портите са все заключени –
Пред тях – сковани мъжки трупове !!!

Попитах статуята в мрака –
Такава ли да бъда? –
Студена, вкаменена, недостъпна –
МЕЧТА да бъда, не ЖЕНА да бъда,
Икона във вертеп забравена ....

А статуята все така мълчи,
Една сълза се стече от очите и –
Върви дете , Любов бъди
И не пести сълзите си ....