автор: kalioppa

Разтворих душата си пред теб
като изцапана с мастило книга.
Черните сълзи се стичаха на ручеи
аз чаках да разгадаеш мъката ми.
Чаках като отшелник с разтворени устни
да ме целунеш и да усетя капките живителни.
Боже колко сигурна бях , че това си ти
моя ангел-хранител, моя нежен пазител.
Когато отворих очи видях листата
изцапани с мастило, те се въргаляха
по земята където беше стъпвал ти.

Вятъра се опита да ме погали, но само разпиля листата.
Устните ми пиеха от калните ти стъпки.