автор: hristam

- Какво по д... Кой си ти?
- Добро утро, слънчице!
- Защо си в леглото ми?
- Ти си една прелестна малка забраванка, нали? Нищо ли не си спомняш от снощи?
- Какво да... В бара ли се запознахме?
- Ето видя ли, ангелче, спомни си! А после ме замъкна на дискотека и танцувахме до сутринта. След което...
- Не ми казвай! Пила съм повече отколкото трябва...
- О, напротив, само колкото да събереш кураж да споделиш това вълшебно изживяване с мен!
- Искаш да кажеш, че...
- И още как! Беше невероятна!
- Но...това е абсурдно! Сигурно има някакво просто обяснение. Например, че още не съм се събудила.
- Будна си, уверявам те. Е, може би не толкова, колкото когато...
- Млъкни, за бога! Ти си сън! Трябва да се събудя спешно!
- Погрижил съм се. Не усещаш ли аромата?
- Кафе? Направил си кафе?
- Разбира се. До тебе е.
- И мини – кроасани. Господи, и роза!
- За мен беше удоволствие. Ти си най-голямото вълшебство в живота ми. О, изгори ли се, ето салфетка...
- Не! Задавих се! Какви ги приказваш?
- Изненадана си, защото като повечето красиви жени сама не можеш да осъзнаеш какво великолепие си. В мига, в който те видях, разбрах, че съм дълбоко влюбен. Но това, което изпитвам след тази нощ, е нещо много повече!
- Дори не ти знам името.
- Какво значение може да има някакво си име, когато става дума за любов?
- Чакай...какво правиш?
- Целувам те. Имаш съвършена кожа.
- Очите ти...
- Сини са. Ако предпочиташ друг цвят мога да си поставя лещи.
- Шегуваш се...красиви са...признавам.
- Защото се оглеждат в твоите. Само за това.
- Ох...докосваш ме толкова...Господи, наистина ли е толкова часа?
- Можеш да бъдеш сигурна, но защо се тревожиш?
- Защо ли? Господи...след по-малко от час трябва да съм на този делови обяд. Не съм си приготвила...
- Всичко е готово. Подбрах подходяща риза за деловият ти костюм и я изгладих. Още сутринта.
- А?
- Разбира се, ако смяташ, че сатенената с лек златист оттенък е по-подходяща, ще подготвя нея. Но не те съветвам – тя е прекалено официална за случая.
- Ама...кой си ти? Добрият вълшебник?
- Може да се каже и така. Не прави това с косата си, остави на мен.
- Да не си фризьор? Или какво?
- Просто разбирам от тези неща. Мисля, че за делова среща тази прибрана прическа ще върви повече.
- Добре, де. Не е зле. Престани, гъделичкаш ме.
- Само те целувам по врата, няма да ти разваля косата. Много нежно местенце. Казах ли ти, че те обичам?
- Да...и мисля, че ми харесва, макар че изобщо не те познавам.
- Имаме цялото време на света да се опознаваме. Ще бъда до теб винаги, когато пожелаеш.
- Почакай...ето, пак ме разсейваш! Ами доклада, който трябва да представя? Имах да прегледам...
- Да, виж, относно доклада си позволих някои допълнения във връзка с последна точка. За перспективите в разрастването и разширяване дейността на вашата и други дъщерни фирми. Беше пропуснала само два малки детайла, които обаче мисля, че ще бъдат добре оценени.
- Какво? Господи...наистина...Не мога да повярвам, толкова професионално...Защо не ми кажеш най-после...
- Извинявай, миличка, телефонът ми...Да? Един момент. За теб е.
- Добър ден, обаждаме се във връзка с тестваният от вас най-нов модел SP- 312, за да ви кажем какви са условията за разплащане, в случай, че решите да го закупите.
- ???
- Ало, все още ли сте на линия? Предлагаме и отстъпка от цената, в случай, че...
- Изобщо не разбирам за какво говорите!
- За SP-312, последен модел съвършен партньор. Разбира се, гаранционната карта включва безплатен ремонт по всяко време, без ограничение. Но досега не е регистрирано нито едно обаждане във връзка с някаква неизправност на този модел. Наистина SP-312 се оказа съвършен.