автор: VOINOV

Имало едно време едно момченце.
Било толкова непослушно и щураво, че всички били пропищели от него. И задето всички му били обидени, никой не го наричал по име.
- Ей, синко – рекъл побелелият му дядо – втори като тебе няма, толкоз и таквиз бели да прави! Като ламята си, тази девет главата, дето четиридесет години изпепелява житото и хляба на хората.
- Синко, моля те – галела го майката по косиците – израсти добро момче!
- Нека да дойде и да го вземе ламята! – говорела назидателно бабата, вдигнала ръце от белите му.
И наистина, един ден дошла, но не ламята, а…
Извила се страшна вихрушка. Носела пепел и прах. Затъмнила небето.
Воловете дошли да пият вода на реката, замучали от страх. Момчето играещо си с пръчка до водата, вперило поглед във вихрушката, която се приближавала със страшна сила и разтворени обятия към него.
Обвила го, вдигнала го и го отвлякла горе високо, в пещерите на Елтепе.
Там се превърнала в красива самовила.
20 години го нямало момчето.
Самовилата го кърмила и пазела.
Когато порасло, тя пожелала да се ожени за него.
Но момчето отказало категорично. Решило да се върне и да види родителите си.
Тогава самовилата се превърнала отново във вихрушка, обвила го, дигнала го и го занесла на същото място до реката.
Щом го зърнала, майката ахнала.
Синът и бил със същата риза, както преди 20 години.
- Мили синко! – ревнала с щастливи сълзи тя. – Хората не вярваха, че ще се върнеш, а аз, напук на всички, ти бях избрала и невеста. Хайде да вървим да ти я представя.
- Не мога мамо, не мога – отвърнало момчето. – Самовилата ме е кърмила 20 години и ми заръча да убия ламята и да освободя хората от теглото им.
Щом изрекъл това, порасналият млад мъж се отправил нагоре към местността Сенище, дето се намирали нивите засети с овес на селяните.
На среща му се явила девет глава ламя, бълваща огън и пушек.
Коремите и били толкова подути от жито, че едва се движела.
Изпуснала огън в лицето на момчето и се хвърлила с острите си нокти към него.
Тогава младият мъж отскубнал едно дърво, в едно с корените му и го запратил със страшна сила срещу ламята.
Така боят продължил три дни и три нощи.
Ламята бълвала огън, а той отскубвал наведнъж по десет дървета с великанската си сила, придобита от млякото на самовилата и ги запращал срещу чудовището.
Накрая победил ламята, разпорил и коремите и тях потекли реки от златно жито. Толкова много, че прасетата яли двадесет години от него.
Когато се прибрал в селото, майката не могла да му се нарадва, че вижда сина си жив отново и занареждала:
- Синко, мили синко, божи дар си ти. Божидаре синко, да вървим да те представя на момата.
Дала му нова риза, втъкнала китка над ухото си и така пременени отишли да видят бъдещата снаха.
Харесали се много и двамата.
Вдигнали сватба за чудо и приказ.
Двамата тръгнали нагоре по пътечката, към онова място с изскубаните дървета, една пръчица рекла пук и приказката е до тук.

* Елтепе – връх Вихрен


Цветан Войнов