автор: mitko_jordanov

Запознах се с Мария на един семинар. Всички в моята фирма знаеха, че съм изключително педантичен и представителен за това без никакъв коментар, от само себе си беше ясно кого ще изпратят на семинара.
Все пак моето SV е доста впечатляващо, завършил съм машиностроене в Ленинград, сега Санкт Петербург, но аз още не мога да си обърна езика към това ретроградно име, имам няколко специализации в бившия СИВ и една в Япония по линия на външно-търговската кантора в която ме разпределиха на работа след изключително успешното представяне в института. Притежавам представителна външност и понеже отделям достатъчно време за външния вид, облеклото и фигурата си изглеждам значително по млад от годините си. Дори бившата ми на развода разказваше, че ако отделях поне една десета от времето за себе и на семейството съм щял да бъда идеалния съпруг. Според мен идеален съпруг няма, но виж „пълния професионалист” е друга работа. Винаги съм се старал да бъда перфектен, във всичко, във външния си вид, в работата си, бюрото ми винаги е било чисто и прегледно, колата ми винаги е лъсната и подготвена за околосветско пътешествие. Просто ми идва от вътре. Няма за забравя първата ми брачна нощ/то май от тогава започнаха проблемите на жена ми/ на сутринта около седем и тридесет вече се бях наспал и четях един учебник, защото ми предстоеше конкус за научен сътрудник, бях толкова съсредоточен, че неусетих кога съпругата ми се е събудила, подскочих от изненада и уплаха когато тя хищнически се хвърли да лигави връта ми. Явно тогава и тя се изненада и се засрами, защото веднага се скри в банята, аз пък използвах момента, скочих веднага и изпънах по конец леглото, както се бях учил в казармата /с което спечелих градска отпуск за да посетя пролетния технически панаир в Пловдив/, надявайски се по този начин да докажа, че съм готов да дам своя принос за перфектните отношения в семейството. За съжаление бившата ми съпруга отдаваше повече внимание на празно глаголстане и комични емоционални изяви, вместо да обръща внимание на такива важни неща като: реда, перфектността и плануването. Единственото нещо което тя сама планува в съвместния ни живот беше акцията по светкавичното си напускане на семейното огнище и последвалия развод. Дори в съда, след самото дело, когато се опитах да и изкажа съжалението си, че за напред ще живее хаотични и безредно, тя ми отвърна доста нервно: „Върви по дяволите с твоя ред, уморих се да бъда дървена фигурка, сега имам до мен влюбен мъж, който непрекъснато се напива, ама поне е жив”. Както и да е, стига с тези стари истории. Сега вече съм мъж с положение, умен, интелигентен, добре изглеждащ и доста добре усигурен материално.
Семинарът беше в луксозен хотел в курортно селище. Цялата програма щеше да продължи пет дни. На третия ден вече бях успял да впечатля всички присъстващи със своя опит и своята компетентност. Така че от гледна точка на професионализма вече бях оправдал своите очаквания. Към това мероприятие аз имах и съвсем други лични очаквания, надявах се там да срещна, млада умна и интеличентна дама, изградила своя кариера, доказа на хората, че се справя перфекно с житейските проблеми, която може да оцени по достойнство подобна личност от обратния пол. Определено очаквах, че това мероприятие е привлекателно точно за такъв тип хора, а вместо това се оказах заобиколен от повърхностни достолепни дами на моята възраст, в хищническия поглед на които изглеждах поредно завоевание върху което да излят похотта си. Всички те бяха излъскани и нагласени и с маниери и облекло подчертаваха своята женственост, липса на всякаква тактиност, наличие на пълна арогантност.
В една от многобройните почивки бях се усамотил в кафето на терасата на хотела за да избегна поредната задявка. Пред хотела спря малък и икономичен Мерцедес, а от него слезе пъргаво и се насочи към рецепцията бързо делова дама. В първия момент не можах да повярвам, дали е истина или юлското слънце, което ме огряваше беше напекло прекалено силно. Всеки детайл в нейното облекло, в нейното движение, в колата и и деловата чанта, която носеше издаваше устрем към съвършенство. Дамата изчезна на вътре в хотела, а аз се притесних, защото почивката продължаваше прекалено дълго, наложи се да прегледам програмата и да направя преценка кой ли от вълнувашите технически въпроси свързани с комуникацията ще бъде ощетен от тази небрежност. След няколко минути администраторите подадоха познатия сигнал за започване на поредния модул и докато останалите още допушваха фасовете си вече бях заел своето място на първия ред леко в ляво, за да не ми пречи светлината от огромните прозорци върху екрана на мултимедията. Хората мудно и разсеяно заемаха местата си продължавайки безсмислените си шушукания, чак след няколко мои тежки въздишки в залата се въдвори тишина, а тогава за моя най-голяма изненада се появи дамата, която бях забелазал по-рано и се представи:
- Аз съм Мария и ще бъда Ваш лектор през следващия ден и половина. Съжалявам за закъснението, надявам се да наваксам с интересни за Вас неща.
Мария говореше увлекателно, успяваше да събуди интерес у всеки, да не говорим за мен. За кратко време успя да завладее цялата аудитория. Аз детайно разгледах всички един по един и реших, че тя наистина заслужава възхищението ми. Наистина беше доста емоционална, но при една по-продължителна обработка би се отказала от този вреден навик. Цялото ми внимание беше ангажирано от нея и следенето на реакциите от другите на нейните думи. Още един път се убедих, че тази жена прави много силно впечатление дори сама, а ако до нея има един представителен уравновесен мъж, то ефекта ще е поразителен. И ето! Защо не? Ще бъдем много силен тандем. Замислих се колко много една такава връзка, едно такова партньорство би спомогнало да кариерата и на двама ни и поради това пропуснах всичките слайдове, които показваше и всичките примери които разказвапе за някакви хора с ограничена комуникативност, а пък и какво толкова беше това, трудно ли е да напипеш един мейл или да вдигнеш телефона, да издекламираш две изречения и да затвориш телефона за да не дадеш възможност на другия да се впуска в излишни детайли и коментари. Ненавиждам хора, които звънят по телефона и с първите думи започват да се лигавят:”Как си?”, „Какво правиш” или „лек ден”, „да си жив и здрав”, нали деня сам си го избирам какъв да е, а пък и за здравето си се грижа достатъчно старателно, дори спрях любимата „Koka kola” и минах на “Lihgt”. Не бях аз човекът, който има нужда от подобна лекция, но щом организаторите са я включили, явно така е трябвало да стане, да ме запознаят тук с Мария. Все пак взех активно участие в игрите на семинара, опитах по всякакъв начин да впечатля Мария и определено постоянно я разсмивах, бях сигурен че тя също проявяваше към мен по-специално отношение. След всяка моя изява тя се усмихваше съзаклятнически, обръщаше се към аудиторията и казваше: „Колеги, това е един класически пример на човек който разбира света чрез себе си, а не себе си чрез света”. Тези комплименти още повече имаха за цел да ме впечатлят, но аз съм достатъчно зрял за да разчета в тях проявата на симпатия. Усмихвах се доволен, а тя отговаряше на усмивката ми:”Благодаря колега, с Вас още много трябва да поработим”.
Вечерта на тържествената прощална вечеря след дълги логически разсъждения успях да разбера къде ще седне Мария и съответно 30 минути преди обявения час бях се настанил естествено на съседното място. От ляво, за да скрия от нея леката руменина, която се появява на лявата ми буза, когато се доближа до красива жена. Всичко вървеше по план, говорехме за професионалната реализация, разказахме си за кариерите и личния живот, споделихме естественото си огорчение от неподходящите половинки. Тя описа подробно своето положение на жена с голям син, който живее самостоятелно, собствен консултански бизнес, разказа за пътуванията които предприема из Европа, за да се запознае с културите на други народи, своята пълна независимост. Нито за момент не се оплака от липсата на каквото и да е. Целия този разказ токова силно ме развълнува, че ненадейно си представих какво щастие ще бъде, когато я имам до себе си, щастлива жена, която няма да ми създава никави грижи. Само на моменти Мария се подаваше на общата еуфория и се смееше на шегите заедно с останалите, ставаше да танцува и шумно разказваше анекдоти. Не мисля, че това подхожда на сериозния разговор, който водехме, но съм сигурен, че след няколко срещи ще успее да се приобщи към перфектния начин на поведение, който практикувам аз. Около 22.30 часа, аз най-учтиво и обясних, че дългът ме зове и отдавна е трябвало да се погрижа за своята бодрост на следващия ден и се налага да се прибера в стаята си. Тя ме погледна с разбиране и учтиво ми отговори:”Извинявам се, че наруших дневният Ви ритъм и се радвам, че има такъв човек, който мисли предимно за себе си” всичко това беше придружено с една особена усмивка, в която аз прочетох голямо съжаление за бързата раздяла и за това настоях да разменим визитки, след което скрито пожелах „лека нощ” и безшумно се измъкнах за да не причинявам завист към Мария от страна на другите дами. Напускайки залата на ресторанта далече зад гърба чух нечий глас, който ненавистно извика:”Мария, ела при нас да се веселим, заслужи си го...” Ето още не бях напуснал, а останалите вече завързваха интрига.

На следващия ден семинара мина много напрегнато за Мария, аз всячески се мъчех да и съдействам и да вляза във визуален контакт с нея, но тя явно беше много стресирана от отношението на околните и непрекъснато ми отнемаше думата и избягваше моя поглед. Тогава реших, че трябва да измисля начин по който да я подкрепя. Гневно реагирах на чуждите изказвания, противопоставих се на общото мнение, което ми донесе едва забележима нейна усмивка, само с крайчеца на устните, но за мен това беше достатъчно да ми подскаже, че все пак сме на една вълна. Виждах как в разговорите си с другите тя беше принудена да гримасничи неестествено, да демонстрира веселост, която оправдавах, защото бях разбрал какво означава за нея този бизнес и отношението към клиентите. В ранния следобяд семинара приключи и моята перфектна толерантност ме принуди да напусна хотела възможно най-бързо, без сбогуване, за да не предизвикам поредните завистливи коментари по адрес на моята избранница. Въпреки всички минавайки покрай малкото икономично мерцедесче не можах да се удържа и бавно и внимателно изтрих запрашеното външно огледало от към шофьорската страна. Бях сигурен, че на третата секунда след подкарването на колата Мария ще забележи този мил жест и окончателно ще осъзнае колко силна е нашата връзка.

Седмицата след семинара беше много тежка и напрегната за мен. Вследствие на няколкодневното отсъствие бях пропуснал някои от своите процедури, секретарката беше натрупала десетина листа кореспондения, които ми отнеха доста време, сътрудниците ми бяха пропуснали да попълват дневниците за ежедневен отчет на своите подчинени и трябваше старателно да изсмуквам от тях информация за извършените дейности в строго хронологичен ред. На десетия ден доволен от въвеждането на нормалния ред седнах пред компютъра твърдо решен да осъществя педантично подготвяния план. Извадих визитката, набрах майл адреса и се съсредоточих да напиша едно предразполагащо писмо. Все пак трябваше да покажа своите изключително успешни комуникационни способности. Най-много време ми отне обръщението, трябваше да звучи мило, нежно, но не лигаво, започнах:”Здравей Мари”, гениално...”Как си?”. После подробно описах как са изминали дните след срещата ни и се поинтересувах за нейните, няколко пъти редактирах цялото писмо, натиснах „enter” и зачаках отговор. Изминаха няколко дни, отговор нямаше, бях много притеснен в нашия 21 век на комуникациите моето писмо да не се рее някъде из виртуалното пространство и го изпратих отново. Пак нищо. Тогава реших да предприема по сериозни действия. Набрах номера на мобилния и телефон, сигналът беше свободен, развълнувах се, че ще чуя желания глас, но уви... След двайсетина секунди се включи гласова поща и чух:”Това е телефонния секретар на Мария, в момента съм на семинар, моля оставете съобщение...”. Същински шок се стовари върху мен, изненадата беше пълна, но все пак се овладях и с две думи записах гласа си:”Здравей... аз съм... писах ти мейл... моля отговори ми...”.
Вечерта получих отговор:”Здравей, видях, че си ме търсил, ако е за проекта по който говорихме изпрати материалите в моя офис, ще ги прегледам. Мария”. Останах малко озадъчен, но след задълбочен анализ стигнах до истината. Тази жена е сама, върти голям бизнес, подържа голям апартамент, по цял ден е в движение, има нужда от почивка и разведряване, а може би от помощ в къщи, няма дом без проблеми, я контакт, я някой кран... в това е моя шанс да и покажа, че съм мъж на място и отново седнах пред компютъра:”В събота съм свободен, с удоволствие бих споделил свободното си време, за да те заведа на една разходка в полите на Витоша, а след това ще бъда на твое разположение с цялото си обурудване и технически умения за да запълня липсатата ти на мъж в домакинството, дори с удоволствие ще закарам колатата ти на автомивка или на смяна на масло ако е необходимо”. Усмихнат потривах доволно ръце, сега вече сърцето и е спечелено завинаги, та какво може да привлече една жена повече от сигурността и разбирането. Отговор не последва. Реших отново да използвам телефона. Трябваше да бъда неотразим. Отворих книгите от семинара и се зачетох в главата за телефонни разговори. Разбрах, най-важното е подготовката. Седнах на масата и според научния подход подготвих телефонния разговор. Въпроси. Теми. Застанах пред огледалото и няколко пъти ги изрепетирах. Набрах номера и тя отговори. Заговорих по план, но все нещо ми се изплъзваше, начина по който тя отговаряше не съвпадаше с плана, запъвах се, сменях темите неумело, гласа ми странно вибрираше, исках да каже нещо мило и нежно, а то излизаше дрезгаво и насечено, моята неувереност създаде дискомфорт и нея. Някак си не се получаваше. Разговорът не вървеше, не можех да повярвам, че някак се разминаваме, опитвах с покани и предложения, тя ми отговаряше с нервност и несигурност. Накрая звучеше с досада, чувах около нея и други гласове, обвинявах ги, че я тормозят, съжелявах че уцелих неподходящ момент, какво ли сега я тормозеше и не можеше да бъде естествена. Накрая ми каза, че и пада батерията, ще ми звънне другата седмица, тази ще пътува, за сега чао...замълчах за момент, свърши се, ръката ми с апарата бавно падна надолу, но...не можех да я оставя в това състояние без никаква подкрепа или поне блага дума. Вдигнах отново слушалката, тя беше приключила разговора и разказваше за мен на своята компания:”Абее, тези хора не са в ред, ето един сега, на семинар ми беше и какво си мисли, аз от възпитание се държа добре с всички клиенти, а той ми досажда, да ме водел на разходка в горите и изгорели крушки да ми завива...аз за това ли си отвоювах свободата, да съм на някой фасон без грижи, айде де, ама като не разбират от дума, за да не го гръмна от раз проявих толерантност, а то...”