автор: Sarita

Заключих и последната ключалка
и ключовете хвърлих със омраза –
не мога, нямам сили вече,
не мога повече с живота да се боря.
Затуй заключих всички мои чувства,
забравих ги, изхвърлих ги далече –
не искам, че са силни да ми мрънкат,
да хленчат, че без тях не мога вече.
Мога! Искам да забравя
как обичала съм, а пък мразя още,
искам в утрините тихи да не търся
доказателства за бурните ни нощи!
Искам да забравя любовта си –
да потъне в нищото проклех я! –
искам да забравя как отне ми
и отиде си с последната надежда!
Заключих я затуй във гардероба
и ключовете хвърлих надалече.
Боже! Да потъна искам в гроба –
там само щастие ще видя вече.