автор: Nadya

В различен етап от живота си, всеки се е пристрастявал към нещо си.
„Нещо си” е винаги различно и недосегаемо. Ако беше най-обикновено „нещо си” пристрастяването моментално отпада. Например, момчето, което много искаше да има баба и дядо на село, твърдо вярваше, че ако имаше баба и дядо на село, то те щяха да бъдат пристрастени към семенцата в градината. Но понеже нямаше баба и дядо на село, а много му се искаше да има, то се пристрасти към пеперудите. И не защото бяха пъстри и красиви, а защото можеха да летят и водните кончета летяха, но те не предизвикваха интереса му с безцветните си крилца. Имаше някакъв механизъм в летенето на пеперудите. В началото, когато бе още малко момче, той получи подарък, една голяма ( всъщност бе малка, но за онова време изглеждаше голяма) мрежа за ловене на пеперуди. Но забравиха да му подарят баба и дядо, с прилежащата градина към тях. Не му бе интересно да гони пеперуди по асфалта, а и там те не се откриваха толкова лесно. Затова той започна да гони въображаеми пеперуди в градината на баба и дядо, които много му се искаше да има. Въображаемите пеперуди летяха по-различно, някак вълшебно. Те никога, ама никога не можеха да бъдат уловени и затова пристрастяването бе по-силно. Веднъж си въобрази пеперуда, която летеше само в кръг. Гони я, докато му се зави свят и краката му се преплетоха. А тя остана някъде над него и продължаваше да лети. Хубавото на въображаемите пеперуди бе, че те никога не кацаха. Когато порасна и мрежата за пеперуди стана малка, каквато си беше от самота начало, но той не знаеше, че е така, реши да изследва маханизма на летене на пеперудите. Заряза въображаемите пеперуди и потърси истински. Там, където живеше в асфалтовия град, те бяха на изчезване. Но защото страста му към пеперудите и в частност към механизма на летене бе голяма, той успя да открие една. Тя бе кацнала на едно цвете, което по чудо бе успяло да оцелее и бе разтворило белите си листенца между две тротоарни плочи. Момчето замахна с мрежата, която вече бе малка и вътре попаднаха пеперудата и цветето. Никак не му се искаше да откъсне цветето и ужасно много му се искаше да улови пеперудата. Трябваше да жертва някой от тях.Без пепрудата нямаше как да научи за механизма на летене, но цветето стоеше толкова красиво на асфалтовия фон, а и не обичаше мъртви цветя. И точно в този момент пристрастяването му се изпари. Остана само малко петънце в ъгъла на въображението му, което той успя да изблъска навън. Внимателно вдигна мрежата и освободи цветето и пеперудата. Никога нямаше да научи механизма на летене на пеперудите, но бе щастлив, защото все още можеше да мечтае. Въобрази си, че има баба и дядо на село и мислено пренесе там цветето и пеперудата.