Аз
плувам
в
твоите
очи
сребристо
сини
пълноводни
езера
и
оценявам
скъпо
твоите
сълзи
безмерни-
нежни
следи
по
ресниците
на
клепачите
ти
страстно
уморени
очакващи
целуване
в
мига
на
нощ
във
страст
изтичаща
в
зората
розова
преди
сбогуване...
Аз
зная,
тя
те
чака
там
и
ти
за
нея
се
тревожиш
за
клетвата
която
си
и
дал
пред
Бога,
пред
олтара
и
пред
хората,
за
вярност
вечна
и
любов
една...
Но
ти
не
си
и
подозирал
в
живота
ти
във
миг
един,
че
аз
ще
се
появя
и
всичките
клетви
от
тебе
изречени
и
думите
за
вярност
ще
са
ненужно
изговорени
и
безмислени....
А
аз
ще
имам
твоето
сърце
дори
и
в
дните
ти
последни
за
мене
ще
се
сещаш
ти,
и
за
любовта
ми
неизмерна....
И
прошка
ще
ми
искаш
ти
за
туй,
че
ме
остави
и
дните
си
земни
продължи
със
тази
която
мамиш...
А
аз
оставам
пак
сама,
но
с
твоето
сърце
в
ръцете
си...
И
с
него
аз
ще
съм
богата,
какво
оттуй
че
не
държа
ръката
твоя
дори
в
мига
последен
на
живота
ти....