автор: petinka

Докато фарът на сърцето ми разпръскваше
тъй нужната за двама светлина,
морето-обич тихо в мене стенеше -
в прибоя търсеше то своята вина.

Разбрах - такава нямам!
Единствената моя грешка бе,
че много силно се раздадох
на тебе цялата, но ти на мене - не.

Сега... наркоза инжектирай във сърцето -
дано от болката се укроти и не боли.
Гори ме то, а ударите в него
подобно трус люлеят моите гърди.

Целувките ми вече се прощават
с вкуса на ледените ти следи.
Ще спрат очите ми да се изливат,
щом последният сърдечен удар изтупти.

Прахта от снимката с ресници ще избърша,
в килера на Душата нека да стои.
Ще бъде там сред всичките любови...
от болка То на две се раздели.