автор: hristam

Беше ги събрала важната мисия, която имаха.
И седемте бяха много привлекателни и сладкодумни, но владееха много повече от това. Искаха да му покажат най-доброто от себе си.

- Погледни какво ти предлагам аз – каза му едната от тях, цялата блестяща от скъпи накити, и пристъпи към него.
Докосна го, и то видя – прекрасен дом с разкошна градина и басейн, скъпи автомобили, луксозна яхта, вълнуващи пътешествия из красиви места...
- Можеш да имаш цялото това богатство, ако последваш мен.
- Изглежда толкова съблазнително! – възкликна то въодушевено – Но нека чуя и останалите...
- Тогава нека аз ти покажа какво с какво мога да те даря – усмихна му се горда тъмноока красавица и го погали – Гледай хубаво!
Беше наистина зашеметяващо – тълпи от почитатели го обграждаха и гледаха с обожание, бяха готови на всичко само за малко от вниманието му.
- Кой би се отказал от слава и популярност? – замисли се то – Вълнуващо е – всички тези фенове, целият този интерес...Но все пак ми се ще да дам шанс и на другите.
- Много добро решение – поздрави я по-възрастна от останалите жена с малко тъжно изражение – защото това, което ще ти предложа аз, е най-ценното, което някой може да притежава.
- Но... – объркано попита то след малко – Какво е това? Какво ми показваш? Виждам някаква огромна библиотека, толкова много книги...
- Мъдрост и познание – отвърна жената – Имаш ли тях – можеш да имаш всичко!
- Не мисля така – намеси се прелестна къдрокоса жена с лъчезарна усмивка - Рядко се случва някой, притежаващ достатъчно мъдрост и познание, да бъде докоснат от мен.
- Така ли? А ти какво ми предлагаш?
- Познанието носи по-често тъга, а аз ти предлагам радост и безгрижие. Само затвори очи и ще видиш...
То го направи, но райската градина, в която попадна, го развълнува не толкова с красотата си, колкото с усещането, което изпита. Сякаш не само то бе в това райско кътче, но и райското кътче беше в него. Сякаш го понесоха криле и то престана да чувства каквото и да е друго, освен пълно блаженство.
- Прекрасно... – едва успя да промълви, опиянено от красивото усещане – Мисля, че...
- Не избързвай преди да видиш всичко! – прекъсна я високата жена с вид на кралска особа, която досега надменно мълчеше – Защото може много да съжаляваш, ако пропуснеш моето предложение!
То със съжаление се отърси от красивото видение и кимна послушно.
- Права си, нека видя ти какво ми предлагаш.
- Виж какво имам предвид! – показа му тя. И то видя човешко множество, подчинено единствено на неговата воля, коленичило пред неговото могъщество, готово на всичко, за да не си навлече неговият гняв – гнева на власт имащият, защото живота му зависеше от това.
- Могъществото и властта над другите – уверено каза царствената дама – едва ли са нещо, което някой би могъл да откаже да притежава!
- Невероятно, наистина! – извика то – Нима това е възможно...
- Боя се, че да – с насмешка се обади изящната красавица, която, по всичко личеше, нямаше търпение да се намеси – Но само ако имаш това, което аз мога да ти предложа, тогава можеш да бъдеш в пълна хармония със себе си!
- А кое е то?
- Душевната и физическа красота! Повярвай ми... – погледна тя в очите му и през тях то видя и усети себе си по начин, който го накара да се прехласне от възторг.
- Аз ли съм това?
- Би било възможно, стига да го поискаш.
- О, и още как, та това е...
Но тогава видя, че в дъното, зад останалите стои още някой.
Не бе по-красива от останалите, но излъчваше особен чар – изглеждаше едновременно много крехка и уязвима, но и много силна. Притежаваше малко тъжното изражение на Мъдростта, но и палавото излъчване на Радостта. Не беше така бляскава като Богатството, но имаше величавата осанка на Славата. Нямаше недосегаемият вид на Властта, но сякаш бе уловила самата същност на Красотата, не за да я демонстрира, а за да накара другите да я усетят чрез нея. И въпреки това изглеждаше някак съвсем естествена, земна, непринудена – толкова обикновена, че може би затова то дори не я бе забелязало досега.
- А ти защо мълчиш – попита я – нима няма какво да ми покажеш?
- Това, което ще ти покажа, не се вижда с очите – ласкаво му каза тя – а със сърцето. Когато го докосна.
- Направи го тогава! – насърчи я то нетърпеливо, може би защото тя го впечатли толкова силно още преди да му е показала своето предложение за него.
И тя го направи. Другите не разбраха какво е видяло то, но усетиха, че са загубили.
- Мисля, че вече избрах! – прошепна то, а в очите му имаше сълзи от вълнение. – Избирам теб, каквото и да си...
- Любовта, приятно ми е – нежно се усмихна. После хвана ръката му и тръгнаха. Човешкото същество бе готово да се роди. И, прехласнато от нея, изобщо не забеляза тъмната слаба жена, която тихо последва Любовта като нейна сянка. Всъщност никой не я бе забелязал. Беше Болката.