Не ми е ден за отклонения лирични.
Не ми се връзват нещо римите.
Разджурквам ги като пюре от тиква,
а те – във гърбиците на камилите.
Пустинно търсили си преживяване.
Оазисно решили да се случват.
Изчезнаха на мах – не е за вярване.
И ми е скучно, безпределно скучно.
Една изпаднала, изпосталяла рима,
и тя нервирана, до смърт скучайна,
се плези долу от килима: Катерино,
те, римите, не са ти кротки майни.
- Не ме занасяй, римичко проклета!
Набързо ще те вържа с два три стиха.
- Ще вържеш в шестък! - тръшна ме. Изперках...
Сега броя звезди, свалена на тепиха :)