автор: ralincetooo

Вървях по плажната ивица,взирайки се в безкрайната повърхност на водата.Слънцето привършваше своя път и лениво хвърляше лъчите си по кристалното сияние на морската вода. Лекият, летен бриз
се вплиташе в косите ми,заиграваше се с всяка струна на съзнанието и нежно отминаваше,развявайки хиляди песъчинки след себе си
Очите ми се плъзгаха по небето,оглеждайки пухкавите облачета,а съществото ми тръпнеше в очакване на ноща.
С всеки изминал час можех да усетя застудяването,което ме караше да се загръщам по-плътно в мекото,ухаещо на море,горнище.
Когато слънчевите лъчи полегнаха,със златисти очертания,на безкрайния взор и започнаха да потъват в бездънното море,кръстосах крак под себе си и седнах на топлия пясък.
Ръцете ми се заиграха с малките песъчинки,погледа ми се зарея в лятната безкрайност,а съзнанието ми отлетя към отминалите красиви морски приключения.Сърцето заби учестено,дъхът ми секна и очите се притвориха,за да позволят на насладата да обходи тялото.
Неусетно ръката ми се плъзна в джоба на мекото горнище и пръстите ми уловиха малкото медальонче,лежащо на дъното.Извадих верижката и плъзгайки поглед по нея,я стиснах в длан.
Вместо морския пейзаж пред погледа ми изплува прекрасната картина на от преди няколко дни.Цялата любов и топлина,нежност и разбиране събрани в едно…в един човек.Няколкото прекарани часа прекарани в обятията Му,бяха като наркотик за фееричното същество в мен.Моногамното ежедневие бе заменено от сладострасната тръпка на любовта. Морето ми напомняше за Него,а верижката,вплетена между пръстите ми,не ми позволяваше да забравя чувството на сигурност и утеха,което ме заливаше в онези моменти…Всяка усмивка,всеки топъл поглед,всяка следа от любов бяха дарени на онзи образ,който изпълваше дните ми с радост и щастие.Ето защо допира на обикновената стомана караше всяка фибра в тялото ми да потръпва.
Силен крясък на морска чайка ме изкара от унеса.Бавно отворих очи и се взрях в залеза.Колко ли щастие бе донесъл в този момент,но и колко ли тъга..
Пръстите ми докоснаха парчето дърво в другия джоб и го извадиха леко от там. Представляваше умалена форма на нощната луна,графирана с множество непознати символи,които по-късно щяха да привлекат вниманието ми..
Дървената фигурка олицетворяваше другото най-важно нещо в живота ми. Приятелите! Всеки момент прекаран с тях,приключенията изживяни с пълна сила,радостта и тъгата споделени с тях. Преди това щеше да е просто поредния сувенир,но сега това беше част от спомена,който винаги ще тлее в душата. Велик и незабравим ден,прекаран в компанията на най-близките хора. Тази фигурка,толкова малка и незначителна,сега носеше духа на силното и неразрушимо приятелство.
Една от многото вълни се удари силно в брега и разпръска от солените си капчици навсякъде по мен. Лекотата,която носеше морето,спокойствието,което даряваше звука на разбиващите се вълни.
Толкова малко,а същевременно толкова много.
Последния предмет намерил убежище при мен бе едно изсъхнало и даже леко смачкано цвете.В онзи ден,когато бях изпълнена с увереност и щастие,доволна от живота и щастлива от обстоятелствата,този бял цвят беше единственното нещо успяло да ме откъсне от радостния порив на чувствата.Загубеното ухание, бе имало силата на приятелска прегръдка и желана целувка. Този стрък олицетворяваше собственото Аз,отразено в безкрайността на емоциите, сливащи се в бездната на чувствата. Колкото и силно да исках да го задържа,смисъл нямаше-но дали беше просто едно изсъхнало цвете? Ако наистина бе това щях ли да стоя сама и притихнала на плажа,мислейки за съдбата му?
Изправих се бавно. Босите ми крака потрепериха от допира на хладната морска вода. Дланта ми се отвори и повехналото цвете падна с грациозност върху стъклената повърхност на морето. Дали го хвърлях?!? Не! Просто освобождавах духа си да плава по вълните на безбрежния живот,знаейки,че рано или късно щях да намеря своя бряг.
Слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и сега луната ме галеше с първите си лъчи. Топлият бриз бе отстъпил място на по-хладния и студен вятър.
С усмивка на лице проследих как бялото цветче изчезва от поглед сред морските дълбини. В ръцете си още държах металното медальонче и дървената фигурка. Преместих погледа си върху тях,притиснах ги силно между пръстите си и с едно движение ги прибрах отново в джоба,там където им беше мястото-до мен,за да ми напомнят за прекрасните летни спомени,сгушени между стените на красивите кули преживявания.