Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 452
ХуЛитери: 4
Всичко: 456

Онлайн сега:
:: marathon
:: lirik1
:: pastirka
:: VladKo

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКакво има в моя джоб
раздел: Есета, пътеписи
автор: ralincetooo

Вървях по плажната ивица,взирайки се в безкрайната повърхност на водата.Слънцето привършваше своя път и лениво хвърляше лъчите си по кристалното сияние на морската вода. Лекият, летен бриз
се вплиташе в косите ми,заиграваше се с всяка струна на съзнанието и нежно отминаваше,развявайки хиляди песъчинки след себе си
Очите ми се плъзгаха по небето,оглеждайки пухкавите облачета,а съществото ми тръпнеше в очакване на ноща.
С всеки изминал час можех да усетя застудяването,което ме караше да се загръщам по-плътно в мекото,ухаещо на море,горнище.
Когато слънчевите лъчи полегнаха,със златисти очертания,на безкрайния взор и започнаха да потъват в бездънното море,кръстосах крак под себе си и седнах на топлия пясък.
Ръцете ми се заиграха с малките песъчинки,погледа ми се зарея в лятната безкрайност,а съзнанието ми отлетя към отминалите красиви морски приключения.Сърцето заби учестено,дъхът ми секна и очите се притвориха,за да позволят на насладата да обходи тялото.
Неусетно ръката ми се плъзна в джоба на мекото горнище и пръстите ми уловиха малкото медальонче,лежащо на дъното.Извадих верижката и плъзгайки поглед по нея,я стиснах в длан.
Вместо морския пейзаж пред погледа ми изплува прекрасната картина на от преди няколко дни.Цялата любов и топлина,нежност и разбиране събрани в едно…в един човек.Няколкото прекарани часа прекарани в обятията Му,бяха като наркотик за фееричното същество в мен.Моногамното ежедневие бе заменено от сладострасната тръпка на любовта. Морето ми напомняше за Него,а верижката,вплетена между пръстите ми,не ми позволяваше да забравя чувството на сигурност и утеха,което ме заливаше в онези моменти…Всяка усмивка,всеки топъл поглед,всяка следа от любов бяха дарени на онзи образ,който изпълваше дните ми с радост и щастие.Ето защо допира на обикновената стомана караше всяка фибра в тялото ми да потръпва.
Силен крясък на морска чайка ме изкара от унеса.Бавно отворих очи и се взрях в залеза.Колко ли щастие бе донесъл в този момент,но и колко ли тъга..
Пръстите ми докоснаха парчето дърво в другия джоб и го извадиха леко от там. Представляваше умалена форма на нощната луна,графирана с множество непознати символи,които по-късно щяха да привлекат вниманието ми..
Дървената фигурка олицетворяваше другото най-важно нещо в живота ми. Приятелите! Всеки момент прекаран с тях,приключенията изживяни с пълна сила,радостта и тъгата споделени с тях. Преди това щеше да е просто поредния сувенир,но сега това беше част от спомена,който винаги ще тлее в душата. Велик и незабравим ден,прекаран в компанията на най-близките хора. Тази фигурка,толкова малка и незначителна,сега носеше духа на силното и неразрушимо приятелство.
Една от многото вълни се удари силно в брега и разпръска от солените си капчици навсякъде по мен. Лекотата,която носеше морето,спокойствието,което даряваше звука на разбиващите се вълни.
Толкова малко,а същевременно толкова много.
Последния предмет намерил убежище при мен бе едно изсъхнало и даже леко смачкано цвете.В онзи ден,когато бях изпълнена с увереност и щастие,доволна от живота и щастлива от обстоятелствата,този бял цвят беше единственното нещо успяло да ме откъсне от радостния порив на чувствата.Загубеното ухание, бе имало силата на приятелска прегръдка и желана целувка. Този стрък олицетворяваше собственото Аз,отразено в безкрайността на емоциите, сливащи се в бездната на чувствата. Колкото и силно да исках да го задържа,смисъл нямаше-но дали беше просто едно изсъхнало цвете? Ако наистина бе това щях ли да стоя сама и притихнала на плажа,мислейки за съдбата му?
Изправих се бавно. Босите ми крака потрепериха от допира на хладната морска вода. Дланта ми се отвори и повехналото цвете падна с грациозност върху стъклената повърхност на морето. Дали го хвърлях?!? Не! Просто освобождавах духа си да плава по вълните на безбрежния живот,знаейки,че рано или късно щях да намеря своя бряг.
Слънцето вече се бе скрило зад хоризонта и сега луната ме галеше с първите си лъчи. Топлият бриз бе отстъпил място на по-хладния и студен вятър.
С усмивка на лице проследих как бялото цветче изчезва от поглед сред морските дълбини. В ръцете си още държах металното медальонче и дървената фигурка. Преместих погледа си върху тях,притиснах ги силно между пръстите си и с едно движение ги прибрах отново в джоба,там където им беше мястото-до мен,за да ми напомнят за прекрасните летни спомени,сгушени между стените на красивите кули преживявания.


Публикувано от hixxtam на 12.06.2008 @ 00:39:53 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   ralincetooo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.07.2021 год. / 20:05:17 часа

добави твой текст
"Какво има в моя джоб" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.