автор: Selianin

(МАТЕРИАЛИ СВЪРЗАНИ С БЛИЗКАТА МУ И С БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ)
СЪДЪРЖАНИЕ:


1. Въведение Стр. 3
2. Девне – 1691 година 5
3. Село Девне, Провадийска кааза 9
4. Къде живеят варненските изселници? 11
5. Българските колонии в Русия, Украйна, Молдова и Румъния 14
6. Дука и Стоян – живата връзка между селата
Чумлекьой – Девне – Валя Пержа – Чумлекiой 17
7. За Девня, за нашия край! 25
8. Село Девне в творчеството на Илия Рашков Блъсков 28
9. Девненските преселници в Буджак 38
10. Село Девне – демографски данни 44
11. Списък на селищата от Варненски окръг (стари и нови имена) 50
12. 177 години от преселението на село Девне 54
13. Слово пред Паметника на загиналите 55
14. Слово пред Паметника на загиналите 58
15. До Молдова и назад в общата ни история 59
16. Мой „украински” братовчеде!... 61
17. Изгорялата къшла 67

=====================================================
Живите затварят очите на мъртвите, защото мъртвите отварят очите на живите!


ВЪВЕДЕНИЕ:

Голямата част от българските метрополии до ден днешен не са изяснили, не са потърсили и не са възкресили връзките си със своите колонии в Румъния, Молдова, Украйна и Русия. Изтичат почти 180 години от преселването на около 150 000 българи на север от Дунава след руско-турската война от 1828-1829 година. Едно след друго поколенията си отиват; архивите и изследователският труд на българските учени по този въпрос залежават в хранилищата на библиотеките; спомените и преданията в народа ни избледняват... За голямо съжаление в над деветдесет процента от нас, българите, е изградена слаба представа за истинските, комплексни и сложни причини за големия гьоч (преселване) през 1830 година; не ни е ясна съдбата и историята на тези наши събратя за периода от 1830 година да днес.

България е давала мило и драго за Македония. Нашите войнишки паметници по градовете и селата ни са наситени с имената на десетки хиляди българи загинали за свободата на нашите братя – македонците. Днес България пее, гледа и слуша с благоговение македонските песни и танци. България първа призна новата държава Македония. България като по-голяма и грижовна сестра подари на  и иМакедония в много труден за нея момент танкове и артилерия, оказа и оказва всяческа помощ... Но там, в Македония, българските войнишки гробища и паметници са почти напълно поругани, унищожени и осквернени... Там българските църкви и манастири са затривани и се затриват системно. Вместо коректност към България и българите, в Македония се вихри омраза и неуважение към нея.

На север от Дунава живеят други наши родни братя-българи. Те пазят своя род и език въпреки вековната и многостранна асимилация над тях. Лишавайки се от насъщния, те са събирали помощи за освобождението на своята прародина България. Давайки най-милото си - своите синове, те са осигурили голямото число опълченци. За нашата свобода те са воювали, умирали и побеждавали при Стара Загора и на Шипка... От техните колонии, селца и градчета са произлезли стотици от най-първите ни и най-способни български учени, офицери, генерали и строители на новата ни държава.

Какво знаем днес ние, обикновенните българи, за преселението? Какво знаем за нечестните спрямо българите договорки и политика на тогавашните в голяма степен приличащи си като две капки вода империи – Турската и Руската за „свободното” преселване на толкова много българи на Север от Дунава?

Съдбоносната за българската ни нация 1830 година трябва да бъде изучена и описана много детайлно, прецизно и най-важното – популяризирана широко и достъпно за народа ни, а не само за научните ни среди и тесни националистически и политически партии и организации. Според мен е въпрос на чест и български национален дълг на населението и кметовете на градовете и селата, на общинските съвети и областните управители особено от Североизточна и Югоизточна България, да се заемат най-сериозно и целенасочено с издирването и установяването на директни, братски връзки със сродните български села отвъд Дунава, както и с оказването на възможната от наша страна помощ.

През 2010 година ще се навършат 180 години от голямото и недобре осветено научно пред народа ни преселение на българите на север. Нека отсега започнем организирани масови контакти с нашите българи особено в Молдова и Украйна. Нека спрем да хленчим за нашите трудности, а да се издигнем на необходимото ниво на нашата национална отговорност.

По-долу следва един опит, един пример за търсене на девненски и български потомци в Молдова и Украйна. Чрез издирването на част от рода на девненския дядо Вълю стана възможно усановяването на една от връзките на село Девне със сегашна Молдова.

Настоящият опит нито е пръв, нито ще е последен. Дано много други свестни българи сторят същото, според своите сили и възможности.

Вероятно изложеното по-долу ще се стори някому едно нищо, но в него е въплатена една идея, един стремеж към упорито търсене на историческата истина, колкото и горчива да е тя.