автор: rad72

Тежи ми твоето мълчание.
Издига ешафоди върху мислите.
Обичането, всъщност е изкачване
по стълбите към земното чистилище.
След всяко истинско събличане от тялото
по-уморена от родилка е душата ни
и като ехо от напев на оплаквачка
ме свлича по колене самотата ми.
Не се страхувам от това умиране.
Страхувам се, че може да възкръсна
в съмнение, че падналите ангели
отглеждат синовете си.
Безкрили.