автор: LoveHunter

Кенди се усмихна на новите си приятелки, и закима енергично.
– Луси, напълно те разбирам. – каза Кенди на едно красиво чернокосо момиче, стоящо до нея – У дома дойдоха толкова много господа, но дядо не хареса никой. Направо се чудя дали ще се омъжа тая година или ще се наложи да излизам в обществото и следващия сезон, като неомъжена жена.
– Родителите ми са ужасно непреклонни в това отношение – каза примирено лейди Луси. – Смятат, че всеки, който е с титла, по ниска от херцог, не става за мой съпруг. Но аз вече се изморих да чакам, всичките ми приятелки се сгодиха още в началото на сезона. А той започна преди три месеца. Ако се влюбя в някой, дори да е коняр, не ме интересува. Ще се омъжа по любов. Писна ми да чакам, родителите ми да решават вместо мен.
– Аз поне имам късмет – усмихна се лейди Сара и поклати тъмнокосата си глава – Когато Едуърд поиска ръката ми, и татко се съгласи, бях на седмото небе. Той е майор, и е толкова красив, в униформата си.
– Сара, личи си, че много обичаш Едуърд. – Рече Кенди. – Аз знам, че дядо вече ми е харесал съпруг, но го чака да ми поиска ръката. Нямам ни най-малка представа кой е, но щом дядо го е избрал, значи е идеалният.
– Шейн, ами ти? – Луси изгледа четвъртото момиче от групата им – Имаш ли вече някой ухажор?
– Аз... – лейди Шейн сведе поглед, за да скрие сълзите си. – Още, когато съм била на три години татко ме е сгодил за... лорд Фърникел.
– Господи, Шейн! – Сара погледна приятелката си – И ще те оженят за него?
Лейди Шейн кимна и изхлипа тихо.
– Той е толкова стар и грозен. Няма коса, куца и е толкова грамаден и разплут. Няма да го преживея.
– Но защо го правят, Шейн? – недоумяваше Кенди – Ти си толкова млада и красива. Как е възможно да те омъжат за него.
– Той е толкова богат, а баща ми, е невероятно алчен. Никога няма да ми позволи да се омъжа за друг. Поне ще ме омъжат за него, след цяла година.
– След година ли? – Сара погледна съзаклятнически Кенди и Луси – но Шейн, това е страхотно. Ще си харесаш някой млад и богат джентълмен. Някой, който толкова ще те заобича, че ще те отвлече в Гретна Грийн и ще се омъжи за теб, а после ще те предпазва от баща ти и от тоя ужасен лорд Фърникел.
– Това е глупаво, Сара – каза унило Шейн – Няма да има мъж, който да иска да се опълчи срещу баща ми и лорда.
– Напротив, погледни ето там – Сара посочи към група млади мъже на няколко крачки от тях. – Погледни, трябва ти някой като маркиз Пейгън.
– Кой е той? – попита Кенди.
– Онзи, красавец в черно – каза Сара и посочи един от мъжете.
Кенди проследи ръката, в посоката, която сочеше приятелката й, и остана с отворена уста. Винаги си бе мислила, че мъжете се разделят на два вида. Красиви и грозни, но той, той бе нещо повече от красив. Погледа й се прикова на внушителната мъжка фигура облечена в черно. Косата му, бе по-дълга, отколкото е модерно и бе превързана с черна панделка на врата му. Тялото му бе стегнато и внушително под перфектния, скъп, черен костюм. Бе толкова висок, че й се завиваше свят само като го погледне. Лицето му бе с тъмен загар, високи скули и четвъртита волева брадичка. Устните му бяха кърваво червени, и Кенди си помисли, как ли би се почувствала, ако я целуне. Досега беше виждала годеници да се целуват, но никога не се бе целувала с някой. Безмълвно отправи молба към бог и бъдещия й съпруг да има такива устни. После погледна високите му скули, аристократичният нос и арогантно извитите вежди.
В следващия миг погледна очите му. Очи черни като греха. Толкова красиви очи не бе виждала никога. Те бяха толкова живи и толкова изразителни. Сякаш в тях гореше черен огън. И тези невероятни очи... бяха приковани в нея.
Кенди отмести смутено поглед и се изчерви. След което попита:
– Джентълменът с по-дългата коса ли?
– О, не. Той е Девил Хоустън, дук Ащън. – Каза Сара – Аз говорих за Конър Скот, маркиз Пейгън. Не казвам, че трябва да се хванеш с него или с някой от тях. Прости ти трябва някой като маркиз Пейгън. Той не робува на хорското мнение, дори напротив, когато някой му каже, не прави това, той прави точно него. Умира си, да скандализира обществото. Само трябва да намериш някой като него, но не със същата слава.
– Много е красив – каза Шейн и погледна към Конър, който в този момент, се спореше с един от приятелите си. – А кои са другите двама?
– Този, с който говори маркиз Пейгън е Филип Сторбрук, той е извънбрачен си на херцог Хамилтън. Говори се, че херцогът е на смъртно легло и тъй като няма законен наследник много вероятно е да получи титлата.
– За такъв мъж бих се омъжила – усмихна се Луси – Боже, колко е красив. Дори не ме интересува, че е копеле. Бих била щастлива с него за съпруг.
– И четиримата са много представителни. – съгласи се Кенди.
– Последният е лорд Джеймисън. За него не знам нищо. Не обича да се мярка в обществото. Има някаква тайна около него. Държат се с него, сякаш е принц регента, но не съм достатъчно нахална, за да попитам, какво толкова има в него, та постоянно го следват орди от хора.
– Дами? – няколко млади джентълмена поднесоха питиета на четирите приятелки и активно започнаха да ги ухажват. Тъй като бе всеизвестно, че лейди Шейн и лейди Сара, вече са сгодени, младите господа насочиха авансите си към Кенди и Луси. Двете момичета бяха отрупвани с комплименти, а в тефтерчетата им за танци, постоянно се прибавяха все повече имена.

Девил хвърляше намръщени погледи към заобиколената от ухажори групичка и ядно скърцаше със зъби. Още не познаваше младата дама в розово, но вътре в него нещо усилено се бунтуваше пред гледката на сладко усмихващото се и чаровно изчервяващо се момиче, обградено от глутница парвенюта ламтящи за вниманието й.
Девил изръмжа гърлено, привличайки вниманието на приятелите си. Но не видя учудените им физиономии, защото бе погълнат от ужасяващата гледка, как някакво русо, кльощаво конте се навеждаше и шепнеше, твърде интимно, нещо в ухото на жена му.
Жена му ли?
Девил разклати глава. Защо в мислите си я нарече, негова жена? Сигурно бе пиян. Или омагьосан. Жена му? Каква глупост. Дори да се оженеше за нея, тя никога нямаше да е нещо повече от домакиня в дома му, и утроба за децата му. Не му трябваше сантиментално обвързване. Бракът бе сделка. Нищо повече. Нали?
– Девил? – повика го за десети път Филип. – Какво ти става, човече? Днес направо не си на себе си.
– Какво? Добре съм, нищо ми няма. За какво говореше? – избъбри Девил, вперил поглед в сладураната в розово.
– Казвах, че идната седмица лорд Грейтс ще доведе десетина първокласни жребци от ориента.
– Да, добре – рече Девил, бе да го погледне. Приятелите му се учудиха, че не проявява интерес, тъй като той бе почитател на хубавите коне и купуваше поне по три жребеца всеки път, когато лорд Грейтс доведе нова партида.
– Ще ни пусне първи да си изберем коне – продължи Филип.
– Да, добре – отново отвърна Девил.
– Вече съм решен да използвам коня, който купя за разплод – намръщено каза Филип и погледна кръвнишки към приятеля си – Ще заплодя ловната си хрътка с него.
– Да, добре – потрети херцог Ащън.
Това вече преля чашата, тримата мъже проследиха погледа на Девил до групичка красиви момичета, обградени от тълпа ухажори. Момичетата се смееха и флиртуваха, което допринасяше за увеличаването на струпалото се около тях множество. Очебийно бе, че тези четири дами, са най-красивите в цялата зала. Но защо Девил не сваляше очи от тях?
В същия миг херцог Ащън изръмжа заплашително и стисна толкова силно чашата си, че нежния кристал изпращя заплашително.
След секунда се обърна към другарите си. Устните му бяха стиснати силно и един нерв на бузата му потръпваше страховито. Бе намръщен, а очите му хвърляха яростни мълнии.
– Ще го убия това копеле – изсъска той – погледнете го, как си позволява?
– Кой? – зачуди се Майкъл и погледна в посоката, в която отново погледна Девил.
– Онова копеле – посочи той с чашата си – Прегърнал я е сякаш е негова. Иде ми да премажа от бой. Проклето конте. Мисли си, че може да вземе нещо, което е мое, но ще съжалява. – Девил понечи да тръгне към групичката, но приятелите му го дръпнаха в една ниша до балкона.
– Какво те прихваща по дяволите? – попита го Конър – Никога не съм те виждал така?
– Виж го – отново посочи Девил.
Приятелите му се обърнаха и видяха, че на раменете на едно от момичетата едва забележимо бе поставена една мъжка ръка. Ръката на джентълмена бе зад момичето и сякаш обгръща раменете й, но в действителност, дори не я докосваше. Но Девил явно бе твърде заслепен от ревност, за да го забележи.
Ревност? О, това бе много забавно. Филип се ухили подигравателно.
– Значи, онази кукличка в розовата рокля, е твоя? – запита с мазна усмивка Филип.
– Да! Не! Да! По дяволите, няма значение. – Девил отново хвърли кръвнишки поглед към групичката. – Погледнете го. Как си позволява да я стиска така пред всички хора?
– Дев, та момчето дори не я докосва – изсмя се Конър – погледни, той си мисли, че като се престори, че я прегръща ще накара другите й ухажори да помислят, че тя го е насърчила, и ти лапна стръвта. Приличаш на ревнив съпруг.
– Девил, я ми кажи, ти да не би да си взел съдбоносното решение? – попита сериозно Майкъл – Тя ли е?
– Тя е. – отговори простичко Девил. – Трябва ми помощта ви. Трябва да остана на саме с нея.
– Девил, нали не си намислил някаква глупост, няма да опетниш името на девойката, нали? – попита загрижено Майкъл.
– Не, Майк. Ще й поискам ръката.
– Тогава сме с теб – заяви Конър – Много е красива.
– Какво да направим? – попита с готовност Филип.
– Искам да ме отървете от другите девойчета. Поканете ги на танц, на разходка в градината или в леглото, все ми е тая. Искам да остана на саме с русокосата красавица с розовата рокля, ясно?
Без да дочака отговора им, Девил закрачи с твърди стъпки към групичката момичета.
Кенди почувства как дебелата стена от млади мъже около нея и приятелките й се разширява. Усети как двамата джентълмени от двете й страни се отдалечават на няколко крачки от нея. Почувства топъл дъх да погалва шията й и светкавично се обърна, като за малко не заби нос в невероятно широкият гръден кош, на мъжа застанал зад нея. Повдигна глава и погледът й бе уловен от чифт черни очи, които я гледаха предизвикателно. Тръпка на възбуда пробягна през тялото й, когато великолепният гигант направи галантен поклон и целуна нежно връхчетата на пръстите й. Сърцето й спря за миг, след което заби толкова учестено, че Кенди помисли, че ще изскочи от гърдите й.
Девил се опияни от уханието на теменужки, което го лъхна, щом тя се обърна към него. Девойчето го погледна с огромните си сини очи, и сякаш в стомаха му се стегна възел. Отблизо тя беше много по-красива, отколкото от далече. Зениците й, леко се разшириха щом го зърна. Розовите й устни останаха леко раздалечени, сякаш копнеещи за целувките му, а когато се наведе в поклон и целуна мъничките й бели пръсти, девойчето се изчерви толкова очарователно, че му идеше да закрещи от удоволствие.
– Милейди! – каза той, а дълбокият му гърлен бас я накара да потръпне – Позволете ми да ви се представя. Девил Хоустън, дук Ащън. – после устните му се извиха в толкова прелъстителна усмивка, че Кенди усети, как се замайва. Два реда искрящо бели зъби се разкриха през чувствените му устни, и една зашеметяващо пленителна трапчинка се образува на дясната му буза. Кенди почувства, че времето е спряло само за да може да се наслади на перфектните му черти.
– За мен е удоволствие да се запозная с вас, милорд – рече с пресипнал глас тя - Кенди Елизабет Престън, на вашите услуги, милорд.
– Кенди! – повтори той и се учуди, колко му е приятно да изрече името й. – Прелестна лейди Престън, бихте ли ми оказали, честта за следващият танц?
– Приятелките ми... – избъбри нервно тя и се обърна, за да види, как трите й приятелки биват отведени на дансинга от компанията на дук Ащън, а купищата ухажори бяха изчезнали като с магическа пръчица. Сега тя бе сама, с него. – С удоволствие, милорд. – съгласи се тя.
Девил й подаде галантно ръка и я поведе в шеметната вихрушка на валса. Кенди се почувства мъничка и лека като перце, пред този великан, който се плъзгаше с нея из залата, толкова плавно и с такъв финес, че не бе сигурна, дали въобще докосват полирания до блясък под на балната зала.
Да усеща младото й гъвкаво тяло, толкова притиснато до себе си, за Девил бе и Ад и Рай. Тя бе толкова мъничка и крехка. Тялото й, меко и податливо се притискаше към неговото, което бе толкова възбудено, че усещаше всеки детайл, всяка вдлъбнатина и възвишение, която я правеха толкова красива и грациозна.
– Ако не е нетактично, от моя страна, мога ли да попитам, как така съпругът ви, ви е оставил толкова дълго сама, в обкръжението на толкова много млади мъже, опиянени от хубостта ви?
Кенди се изчерви и поклати глава.
– Не съм омъжена, милорд. – каза тихо тя.
– Тогава, може би, годеникът ви е някъде наоколо? – упорстваше той, искрено зарадван, че няма мъж, който да предяви правата си върху нея.
– Все още не съм сгодена, милорд.
– Нима? – Девил едва се сдържа да не изкрещи от радост – Тогава, мога ли да ви попитам, кой ви придружава тази вечер?
– Дядо ми, лорд Мартс. – отговори без колебание момичето. На всеки прием дискретно или не толкова дискретно, я питаха дали е омъжена или сгодена, затова не намери причина да казва нещо друго освен истината.
Девил бе очарован от непринудеността й. Тя бе чаровна и сладка. Невинността й си личеше от километри. Та значи, не е сгодена и не е омъжена. Трябваше да се справи само с дядото и тя щеше да е негова. Не се и съмняваше, че прочутия богаташ лорд Мартс, ще иска добра партия, за съпруг на внучката си. Девил беше добра партия. Дори нещо повече. Той бе най-добрият кандидат, който дядото би желал. Беше неземно богат и греховно красив. Внучка му щеше да живее като кралица в дома му. О, да, той бе съвършената партия, за нейна съпруг.
Валсът свърши и в следващия момент, Кенди осъзна, че се намира на балкона, водещ към градината на Джаксън Хаус. Нощта бе тъмна, но светлините на хиляди свещи, хвърляха нежни отблясъци върху двойките излезли на въздух в огромната градина.
– Желаете ли, да се разходим на въздух, милейди? – попита я той – В залата е твърде задушно.
– Да, бих се радвала – каза Кенди и като положи ръка върху китката на Девил, заслиза бавно по широкото стълбище. Той й се усмихна и я поведе през една пътека посипана с розови листенца, като от време на време й отправяше жарки погледи.
Кенди само се усмихна свенливо и продължи да върви до него. През скъпия плат на сакото му, усещаше топлината, която се излъчваше от тялото му. Уханието на мускус и скъп тютюн, замайваха сетивата й. Повървяха малко, докато стигнаха в югоизточната част на градината. Седнаха на една каменна пейка, загледани в хилядите светлинки изпълващи черната нощ. Кенди потръпна от хладния нощен въздух и в следващия момент, Девил свали черното си сако и го наметна на крехките й рамене.
Останал по снежнобялата си ленена риза, Девил изглеждаше още по-внушително и за един безумен миг, Кенди се запита, как ли ще се почувства, ако дългите му, изваяни ръце се сключат около нея и я притиснат в любовна прегръдка, а тя да положи глава на широките му гърди и да докосне с устни, малкия назъбен белег, в основата на шията му.
Девил отчаяно търсеше тема, за която да поговорят. Винаги намираше нещо, с която да впечатли момичетата, но с нея, се чувстваше като зелен хлапак. Искаше му се, да зарови пръсти в златистата й коса и да опита вкуса на устните й. Но щеше да я стресне. Бе твърде скоро.
– Нощта е наистина красива, нали? – попита тя, за да наруши мълчанието.
– Да, наистина е красива, но смея да кажа, че вие, лейди Престън, сте много по-красива. – Девил откъсна една Гърдения, растяща наблизо и я подаде на Кенди.
– Прекрасна е, благодаря – усмихна се тя и помириса, красивото цвете.
– Цветчетата й приличат на устните ви. – прошепна той до ухото й. Горещият му дъх, помилва бузата й. – Розови и нежни. – Тя несъзнателно облиза с език устните си, и това разби самообладанието му. - Позволете ми да ви целуна.
– Аз...
– Само една, единствена целувка. – прошепна той, а устните му почти я докосваха – позволете ми.
Кенди усети, че всеки миг ще припадне от силните чувства, които я връхлитаха на вълни. Никога не бе целувана. Много искаше да почувства устните му, върху своите. Те бяха сами. Какво можеше да се случи?
Тя нямаше сили да говори, а само да кимне.
Девил, не изчака повторна покана. Устните му се плъзнаха по нейните, с невероятна нежност и вещина. Тя бе твърде неопитна, но правеше всичко по възможностите си, за отвърне на целувката му. В един момент Кенди почувства, че се задушава, но не искаше да прекъсне магията, на която се бяха отдали. Но Девил, който бе вещ в тази област усети промяната й. Отдръпна леко устни от нейните и с тих глас заповяда:
– Поеми си въздух. – Чак сега, Кенди разбра, че целувката е свършила, а тя все още не диша. Пое си дълбоко въздух и погледна Девил в очите – Посиняхте, милейди. – Усмихна се той, насреща й.
– Аз... – Кенди се изчерви и го погледна извинително – Никой досега не бе целувал.
– Нима? – така ли й се стори, или усети задоволство в думите му? – Тогава, бихте ли искали да ви науча?
Кенди бе забила поглед в изразителните му устни. Усети как гърлото й пресъхва и кимна припряно. Девил отново се надвеси над нея. Хвана малките й ръце, които бе стиснала в скута си, и ги постави на раменете си.
– Първо, трябва да ме прегърнете. – обясняваше той. Тя обви, бавничко ръце около врата му, а той, плъзна своите под сакото си, с което бе наметната и я прихвана през талията, след което я повдигна да стане от пейката, и я притисна силно към тялото си. Сакото му се свлече с шумолене на земята, но нито един от двамата не му обърна внимание. – Затвори очи – изкомандува той и тя веднага се подчини.
Девил отново покори устните й. Целувката му бе като докосване на пеперуда, нежна и ефирна. Той взе между устните си, долната й устна и леко я засмука. Кенди изскимтя и краката й се подкосиха. Той я подхвана по здраво и за миг откъсна устни от нейните.
– Поеми си въздух, красавице. – прошепна й той, защото момичето отново бе почнало да посинява. – Дишай през носа, миличка. Ще можеш нали, не искам да се задушиш. – Та веднага се съгласи и отново подаде устни за целувка.
Девил се усмихна и отново я целуна. Езика му проследи контурите на устните й.
– Отвори си, устата, сладурче. Хайде, заради мен – напътстваше я той.
Кенди разтвори устни и усети как влажният му език се вмъква вътре в устата й. Тя отвори стреснато очи и се дръпна от него.
– Това е неприлично – прошепна тя, цялата пребледняла.
– Неприлично? – повтори той и се направи на искрено учуден – Кой ти е казал, че е неприлично?
– Никой не се целува така – прошепна тя, тихичко, сякаш говореха за държавна измяна.
– Но ти никога не си се целувала? – заяви той. – Всички се целуват така.
– Наистина? – тя изглеждаше искрено ужасена. – Но това е неприятно.
– От къде можеш да знаеш? Хайде, довери ми се. Наистина е приятно. – рече той, и като я видя, че се двоуми реши да я успокои – Ако не ти хареса, ще ми кажеш и веднага ще спрем, съгласна ли си?
– Да, милорд.
– Девил. Наричай ме Девил, не са нужни подобни официалности, докато сме сами.
– Добре, Девил. Ти можеш да ми казваш Кенди.
– Разбрано. – той й се усмихна и докосна с опакото на пръстите си, бузата й. – Позволи ми, да те целуна отново, Кенди. – И устните му моментално, завладяха нейните. Езика му, се плъзна по двата реда мънички бели зъбки, след което потърси малкия й розов език и го погали. Кенди заби нокти в раменете му, и се повдигна на пръсти. Той я обгърна още по силно, извивайки гръбнака й в дъга, навеждайки глава й назад, за да има по-голям достъп до сладката й като мед уста. Девил бе целувал безброй момичета, но това, което изпита с неопитната Кенди бе невероятно разтърсващо изживяване. Езика му галеше нейния, приканвайки я да се включи в играта.
Кенди плахо отвърна на целувката му, и Девил усети болезнено присвиване в слабините. Желаеше я толкова силно, че му идеше да зареже всичко и да я вземе точно тук, в този момент на каменната пейка, сред буйната растителност и шумът на стотиците гости, събрани в балната зала.
Кенди се отдръпна от него и докосна с треперещи пръсти устните си.
– Аз... Трябва да се връщаме в залата – прошепна тя. Наведе се, вдигна сакото му, поизтупа го припряно и му го подаде.
– Да, предполагам, че се забавихме, доста.
– Да! – Кенди се обърна и тръгна към къщата, но Девил, я дръпна обратно.
– Кенди? Лейди Престън? Искам да ви посетя утре. – рече той и я погледна в очите. Кенди сякаш в първия момент не го разбра, затова той поясни – Бих желал да поискам ръката ви.
– О, не, не го правете – възпротиви се тя. – Не бива да искате ръката ми.
– Но, аз...
– Не сте виновен вие, милорд. Просто дядо ми, вече е избрал моя годеник.
– Но вие, казахте, че не сте сгодена.
– Не съм.
– Не разбирам, току що казахте...
– Че дядо ми, вече е избрал годеника ми. Вижте дядо ми е много взискателен. Той вече отхвърли страшно много кандидати. Чух го да казва, че ще отказва на всеки, докато не дойде определеният от него, за да ми поиска ръката.
– И кой е този, богоизбран – раздразнено изсъска Девил, усетил, че може би, вече я е загубил.
– Не го познавам. Виждате ли, дядо не знае, че аз съм чула разговора му. Аз ще съм на пазара за булки, докато дядовия избраник не дойде у дома.
– Тогава, какво лошо има в това, да ви ухажвам и да поискам ръката ви?
– Веднъж след като дядо ви е отказал, той няма да позволи да се виждаме, дори и като приятели. – тя му се усмихна свенливо и чак сега той усети на къде клонят мислите й. Хитруша.
– А ние бихме могли да бъдем приятели, нали, милейди? – запита той с лукава усмивка.
– Да, милорд. Мисля, че бих се радвала да съм приятелка с вас.
Девил й подаде ръка и я поведе към залата. Бе схванал посланието. Кенди бе примерна внучка и никога не би накарала дядо й, да се разочарова от нея. Бе приела да се омъжи за някакъв непознат, но в същото време, той я привличаше. Беше й приятно с него и се боеше, че ако поиска ръката й, дядо й, ще му откаже и официално ще е предупреден, да не се приближава до нея. Но ако не й поиска ръката, ще може да я вижда. Е той щеше да се постарае, Кенди да полудее от любов по него, и нямаше да помисля за евентуалния си годеник. Той щеше да я има, и ако за тази цел, щеше да си играе на приятел с нея, той нямаше нищо против.
– Бих искал утре да ви изведа на езда, ако нямате други планове. – каза той и спря пред вратите на балкона.
– Обичам да яздя – заяви ентусиазирано Кенди – Къщата на дядо е на улица Рокстър, номер девет. Съгласен ли сте към осем часа сутринта?
– Ранобудна сте!
– У дома, в Престън Менър, винаги яздех сутринта, но тук трябва да бъда с цяла орда придружители.
– Ще съм точен.
Двойката се отправи към групичката кикотещи се девойки. След като заведе Кенди при приятелките й, Девил се поклони и затърси с поглед приятелите си. Видя Майкъл, заобиколен от орда момичета, който им разказваше нещо за страната си, а заговореше ли се за Мароко, Майкъл можеше да не млъкне с часове. Конър никъде не се мяркаше, а Филип, се бе облегнал до камината с питие в ръка, и изглежда скучаеше. Девил понечи да отиде до него, но чу как дебютантките зад него се кискат весло и някои коментари привлякоха вниманието му. Когато едно от момичетата се обърна към Кенди, Девил наостри слух.
– Кенди, готов ли е твоят Présent Nuptial? – попита едно от момичетата.
– О, не е още. Смятам утре след обед да отида при МЛ, за да го завършим. Много се вълнувам, вашите готови ли са?
– Едуърд, ще се побърка като го види – изкиска се Сара – Зашеметяващ е. МЛ каза, че никой мъж не би устоял, при вида му.
– О, да, Сара, страхотен е. Когато внасяхме моя при останалите, аз ги по разгледах. МЛ е майсторка. Тя каза, че един истински мъж не би подминал такова нещо. Не, никога!
– Аз много се постарах за моя Présent Nuptial. МЛ, каза, че бил много дързък.
– Кенди?! – чу се възмутено ахване – „Розов екстаз”?
– „Розов екстаз”! – съгласи се тя и момичетата около нея я изгледаха с неприкрито учудване, че девойчето се изчерви до корените на прелестната си коса.
– О, палавница – засмя се Сара – Аз съм, „Огън в сърцето”.
– „Вечно твоя” – засмя се Луси.
– „Дива орхидея” – каза тихо Шейн – Но никога няма да я дам лорд Фърникел.
– Нали вече го обсъдихме, няма да те омъжим за този дъртак. – успокои я Сара.
– „Усмирителят на дракони” – каза едно момиче и всички започнаха да се смеят весело.
– „Усмирителят”, настина е много добър – съгласи се Кенди, избърсвайки с бяла кърпичка просълзените си очи.
– Как ти дойде идея за него, Фелисити? – попита Луси – Направо не е за вярване.
– МЛРС – рече Фелисити, сякаш бе абсурдно да има друг отговор. Всички се засмяха като по команда.
– РСТ – съгласи се Сара.
Момичетата продължиха разговора си, а Девил се почувства като на друга планета. Те се смееха и буквално си говореха на собствен език. Да не би това да е някаква секта? Кой за бога беше МЛ, и какво в името на господ е Présent Nuptial? Защо толкова се забавляваха? Какви бяха тези странни имена? В ушите му още кънтеше „Розов екстаз”. Проклет да е, но ще научи, за какво става дума.
С бързи крачки, Девил се отправи към Филип. Той знаеше всичко за всички. Интересуваше се, от всичко, нямаше начин да не знае за какво говорят дебютантките.
– Филип! – повика го той. Филип веднага се приближи и го изгледа с насмешлива усмивка.
– Я виж ти, нашия Дон Жоан! Как я караш брат ми. Доста се забави в градината да знаеш.
– Стига глупости, Филип, момичето си е цяло.
– Ама цяло, в смисъл, че си си държал...
– Да в такъв смисъл – озъби му се той насреща. Знаеше, какво си мисли Филип. Но той нямаше да я прелъстява. Все още. – Филип, я ми кажи, кой е МЛ?
– Къде си го чул това?
– Когато заведох лейди Престън при купчината дебютантки, ей там, те заговориха, колко е ненадмината МЛ. Знаеш ли за кого говорят?
– МЛ са инициалите на, най-прочутата гувернантка в Лондон, мадам Лафит.
– Гувернантка? Да не ме бъзикаш, защо ще говорят за гувернантка?
– Слушай сега. Тази жена се появи в началото на сезона от Франция. Там е била страшно прочута с това, че е подготвяла младите дами за семейния им живот. В момента тя е много на мода сред Лондонските дебютантки. Учи ги на всичко, което биха научили в девически пансион и на всичко, което могат да научат, за съблазняването на мъжете.
– За съблазняването? Сериозно?
– Абсолютно. Не знам много, но слуховете, които се носят е, че в дома й, където ходят много момичета, има учителки, които ги учат на танци, на готвене и бродерия, на маниери и държание. Това си е в реда на нещата нали? – Девил кимна и продължи да го слуша съсредоточено. – Само че там ги учи и как да прелъстяват съпрузите си, за да им задържат вниманието и мъжете им да не кръшкат.
– Сякаш е възможно! – ухили се нагло Девил.
– Така си е. – съгласи се Филип – Но майките дават купища пари на тази гувернантка, а бащите, които са отгледали дъщеря без майчина опека, буквално засипват дамата със злато. Казват, че нейните възпитанички, са едни от най-фините дами, излизали в Парижкото общество и че било цяло чудо, тази жена да се премести в Лондон.
– Добре, а я ми кажи какво е Présent Nuptial?
– Оу, това вече е загадка, над която си блъскат главите половината мъже в обществото.
– И каква е толкова тая загадка? Ако не се лъжа Présent Nuptial в превод от френски беше Брачен подарък или нещо подобно.
– Да, това означава, но чуй само. Тази мадам Лафит е казала на девойчетата да направят подарък. Той щял да бъде показан на годеника само за няколко секунди, точно преди церемонията. Един приятел успял да измъкне само това от годеницата си. От откъсачни разговори, момичетата са разбрали, че какъвто и да е този подарък е предназначен да подлуди мъжа сексуално, но никой не знае за какво става дума. Чували са се разни полу-еротични имена, с които е наричан този специален подарък, но никой не знае за какво става дума.
– А някой не е ли отишъл да разбере, за какво става дума?
– В дома на мадам Лафит не се допускат мъже. Дори охраната не влиза в къщата. Защо толкова се интересуваш.
– Интересувам се от лейди Престън. А тя също е подготвила един Présent Nuptial за бъдещия си съпруг. И знаеш ли как се казва?
– Съпругът ли?
– Не бе, подаръкът!
– А, ясно, и как се казва?
– „Розов екстаз”!
Филип подсвирна и изгледа засмяно приятеля си.
– И тебе те гложди, какво ли ще е това нещо, на име „Розов екстаз”?
– Именно. И смятам утре да разбера.
– Как, ако мога да запитам?
– Утре, лейди Престън ще ходи за довършва „подаръка” си. Аз смятам също да отида.
– Късмет, ще имаш нужда от него. Като знам каква в охраната там, ще се моля за теб.
– Не е нужно да се молиш за мен, защото няма да ходя сам.
– И кой е идиотът, който ще дойде с теб?
– Ти, си идиота. Както и Майкъл и Конър също.
– Ти не си добре, няма да ходя там.
– Сигурен ли си? – Девил отпи от чашата си, и погледна към малката групичка – Разбрах, че всички Présent Nuptial се държат в едно помещение.
– И какво от това? – Филип усети как тръпки полазиха по гърба му. Обичаше предизвикателствата.
– Случайно дочух, че лейди Маклонд също има Présent Nuptial, кръстен „Вечно твоя” – Девил веднага регистрира, че Филип се стегна и погледна в посока на дамата. Приятелят му, бе хлътнал, и Девил най-безсрамно се възползваше от ситуацията.
– Предизвикателство! – рече Филип и се опита да скрие вълнението в гласа си. – С теб съм, друже