автор: ma_gi

Моля те, остани си във бяло -
тъжна момина песен по жътва,
най-белия сняг на Балкана,
непогребани кости и Ботеви пътища,
белокаменни зидове - викащи мОстове,
сенки, вградени в чешми белоноги,
сияние бяло с лика на Апостола -
бяла молитва към Бога...

Белотата омръзва. Сега си в зелено -
изумрудена луда премяна,
росна млада трева за очи уморени,
"Свобода или смърт" на хайдушка поляна.
С дива мента дъха ти наситен е нощем,
самодивско хоро се извива
и душата бленува за още и още
от омайното лудо биле...

А зовът на дедите те обагри в червено
с нестинарските въглени живи
и от кървави сЪлзи - рубини солени -
заискриха душите сред сивото.
И сега по гробОвете - макове алени...
...Ти и в черно, все тъй, си красива!
Суетата ще свърши, ала ти ще останеш -
турско синьо не ти отива!