автор: mitko_jordanov

        В ранния следобяд Таня ми звънна по телефона и се разбрахме да се видим около 20.00 в една пицария на „Графа”. Мислех, че иска да се видим да си побъбрим на по бира, да ми разкаже за новите приключение със старото гадже, малкото скорпионче както тя го наричаше.
        След работа минах през къщи взех спортния екип и се облякох лежерно, защото една такава приятелска среща не предвещаваше официалности.
        Когато наближи осем вечерта спрях да тренирам, взех един душ, метнах сака в колата и с още мокра коса се озовах на уговореното място. Влезнах в пицарията, обходих с поглед масите на приземния етаж и докато се канех да набера Таня по телефона по стъпалата от второто ниво с походка на газела се спусна моята позната. Бях изумен. Беше облечена в ефирна рокля на цветя, умело съчетана с красиви обувки на висок ток. Косата и беше вързана на кок, досега не бях я виждал така. Останах изумен! Приближаваше се някаква приказна принцеса. От предпоследнодното стъпало тя се хвърли в прегръдките ми. Разменихме няколко целувки за поздрав. Тя леко се отдръпна и ме гледаше сияеща от щастие, бърбореше непрекъснато, беше в някакво приповдигнато настроение, стискаше нежно ръката ми и весело се усмихваше, а очите и грееха блестящо. Качихме се по стъпалата на следващото ниво, приближихме маса заобиколена от огромна компания. Опаа, изненада! Група от 18-20 човека, всички млади хора, на годините на Таня, издокарани и нагласени. Всички насядали по двойки, по думите и поведението им личеше, че някой от тях се познават отдавна. Погледнах принцесата до мен, хванала ме под ръка, леко избутващаме към веселата компания, погледнах себе си, спортно облекло, набола брада, прашасали обувки. Вече беше късно, всички погледи бяха приковани към нас. Таня ме поведе към всеки поотделно и радостно ме представяше:”МоЯт приятел Митко”. Ее, това беше напълно достатъчно да ме въздигне в небесата, да ме накара да забравя попадането не на място и неподготвен, да обикна всички млади и усмихнати хора около мен, да повярвам, че наистина съм нейния приятел. Седнахме притиснати един до друг, Таня продължаваше да бъбри весело и да пръска светлина около себе си с искращи очи. Изглеждаше толкова доволна и щастлива, разказваше на всички за мен, описваше с какво се занимавам, сияеше когато някой ме похвалеше или казваше, че е чувал за мен. Бях поласкан, от всичко това, по лицето ми се разливаше блаженна усмивка, бавно и леко потъвах в необятните полета на любовта. Докосвахме се нежно, гледахме се закачливо. Всичко беше като в някакъв вълшебен сън.
        Вечерта вървеше леко и безгрижно, старите съученици разказваха общи случки от годините в училище, вдигаха наздравици, смееха се доволни и щастливи. Стана време да си тръгваме, всички се изпращаха с прегръдки и целувки, никой от тях не ме пропусна, с всички разменихме визитки. Чувах как до мен Таня се сбогуваше, как всички и завиждаха, как най-добрата и тогава приятелка тихо и прошушна:”Завиждам ти, направо е прекрасен, най-сетне си намери подходящия сериозен мъж, а и изглежда страшно влюбен, явно е положил сърцето си в краката ти”, последва силно разкикотване, от което на мен ми почервеняха ушите. Тръгнахме последни с още две двойки, бавно и уморено се влачехме по „Графа”, другите вървяха пред нас прегърнати, Таня ме държеше под ръката, изведнъж усетих, как положи глава на моето рамо, обърнах се към нея и устните и се залепиха за моите, затворих очи и се отдадох на сладкото усещане, вкусвах нежно нейната целувка, целувайки се ходехме напред, беше някакъв унес, миг на пълно щастие и сливане на две влюбени сърца.
        Плясък на ръце ни стресна, разделихме се неволно изпълнени с неудовлетворение, другите ни гледаха засмени и се радваха на нашата нежност.
         - Танче, как го свали този сладур – весело се задяваше съученичката – като гледах как сладко те целува чак на мен ми се прииска.
         - Вие двамата внимавайте да стане земетресение тази нощ – доволен от устроумието я допълваше партньрът и
        Ние двамата с Таня се погледнахме засрамено, видяхме щастието си в очите на другия прихнахме да се смеем едновременно прегърнахме се бурно и отново се зацелувахме страстно, а другите около нас разцепиха тихата майска вечер с викове:”Горчиво, горчиво...” Изведнъж тя долепи устни до ухото ми и нежно прошепна:”Искам да ти кажа нещо. Тази вечер докато гледах теб и другите наоколо разбрах, че ти си нещо много специално за мен, не можеш да си представиш какво направи за мен, затова ще ти подаря един незабравим спомен”. Хората започнаха да се спират и да се обръщат към нас, аз хванах нежната гореща ръка на Таня, побягнах по „Графа” и я повлекох след мен.