автор: Crusader_

Мъглата бавно се оттича,
и сред ширналите се поля,
слънчевия диск изпича,
разтопена сутрешна дъга.

Кости земни свиват
цветовете във калъп
и изпечените тухли
святкат,бляскат и жужат

Майстора на пътя ги
        подрежда
И полека - дъх след дъх

Изгражда той от тях
        копнежа
по далечен, Рилски, връх

Тих и сънен залез идва,
кости земни се отпускат,
цветове освободени,
към небето шеметно
        се спускат

Майстора поглежда пътя
        недовършен...
и към шеметния връх

погледът му се отправя
        скършен...
Залезът пристига пръв...

Сред море от ярък кехлибар,
майстора на пътя си почива -
чака лунната прохлада сива,
стаил копнежа в погледа си стар.