автор: rad72

Вържи ме със мълчание –
капан за полунощни самотници,
онемели от случайни женски стонове.
Затягай бавно.
Следа да ми остави – кървав гербер.
Да го усещам – хладна влага,
туптяща в слепоочието на пустиня.
Аз ще те гледам.
Докато се завръщам от ръцете ти,
по дългата пътека на дъха...
Аз ще ти вярвам.
Така умело ме рисуваш с
върха на сладострастното си безразличие.
Само тази вечер,
от първороден женски грях,
зачевам егоизма на мъжете.
Проговори ли - ще ти го дам.

От този миг се уча да те чакам.