автор: perko

На Билкарката и много други

Аз съм нормален. Скандално нормален.
И „казано честно всичко ми е наред...”
Нормално възпитан. Нормално нахален.
Нормално се правя на смахнат поет.

Нормално обичам. Нормално ревнувам.
Нормално се сърдя. Нормално гълча.
Нормално заспивам. Нормално сънувам.
Нормално се смея.Нормално мълча.

Нормално заглеждам при среща жените
и в секса съм също нормален средняк.
Нормално използвам в живота игрите.
Не съм ни хитряга и нито глупак.

Здравословно нормален, тъй да се каже
и в службата също съм норма и жус.
Физично, психично нормален съм даже
с нормални рефлекси, инстинкти и вкус.

И къщи буквално, всичко нормално.
Нормално семейство. Нормална жена.
Тривиално, похвално, но само формално...
(...но всъщност банално за тез времена.)

Даже фискално съм също нормално.
И културно, разправят нормален съм бил.
Нормално морално, нормално материално,
въобще капитално - катО в ЧернобИл.

И моята Ира, какво ли намира
във този нормален банален субект,
с нормална заплата, кола и квартира
и нормално все нещо фатално зает.

Да! Аз съм нормално, разберете буквално!
Готов съм да викам и с глас да крещя.
И дори да ми казват, че става нахално
аз съм нормално! И друго не ща!

( доколкото може да се счита нормален един човек, който постоянно твърди, че е нормален)