Утрото жестоко ме
променя -
отскубва тънкото
на моите струни,
забързана и сива
прави ме денят.
Изсмуква грубо светлото
от моето сърце
и го плисва през стъклата
за да свети дневното
небе
и да блестят на птиците крилата.
И само нощем ще препускат
мислите
понесли на крилете си
наивността ми детска.
И само вятър ще играе с
чистите
ресни на тънката прозоречна
завеска.
И само нощем ще съм
същата -
момичето, което бях,
което тихо бродеше
из къщата
да търси там изгубения
смях.