автор: the_princess

Идваше мигът, в който всяка вълна разбираше защо е родена, мигът, за който живееше.
Малката се приближи бавно към пясъка на брега, където се отдръпваше вълната преди нея, повдигна се на пръсти, за да види повече и с последна въздишка целуна брега.
Момичето стоеше седнало на пясъка, подпряло се на ръце и притворило очи, и се наслаждаваше на топлото слънце. Изведнъж му се стори, че чува нещо. Някой със сигурност бе въздъхнал. Момичето се огледа, но наоколо нямаше никой. Поредната вълна се изгуби в пясъка, а вятърът продължаваше да разказва своите приказни истории.
P.S. ... Част от нещо, подарено на мен...