Живота си носеше чудото
във усмивка и детска сълза
и минаваше тъй, покрай другото
всяка обида и злъч, и тъга...
Една усмивка да сгрява ти дните,
една сълза за утеха в нощта,
една малка длан да погали страните,
един детски глас да прогони страха.
Тази обич по-чиста от всичко,
този лъч (най-искрящ) светлина,
тази малка и нежна ръчичка
тя е всичко, над всичко в света.
Тази обич и нежност желаем
нея търсим във всеки свой ден,
тя е щастие, дом и ... безкраят –
прероденият утрешен ден...
...красота...