автор: Caniko

Преди много векове в Нара живеела една красива принцеса на име Хасе. Нейният баща лорд Тойонари Фудживара бил най-доверения министър на императора, а майка й Мурасаки-но-мае – първа придворна дама. От малка Хасе впeчатлявала със своя ум, изящество и благородство.
Растяла шастлива и безгрижна до онзи кошмарен ден, в който Мурасаки-но-мае напуснала завинаги своята петгодишна дъщеря. Баща й я прегърнал и й обяснил, че сега майка й живее в небесния рай, откъдето продължава да се грижи за малкото си момиченце.
Всяка вечер Хасе с много надежда се взирала в звездното небе и се молела поне за миг да зърне скъпата си майка.
Изминали две години и бащата се оженил за красивата Терухи-но-мае. Той не знаел, че под красивата външност се криела завистлива и злобна жена. Още от първия ден тя намразила малката принцеса. Не можела да се примири, че умът и благородството на Хасе карали дори самият Император да й се възхищава. Решила да погуби грациозността и слънчевия й поглед. От ранни зори я карала да върши най-тежката и мръсна работа в домакинството. Принцесата с покорство изпълнявала всичко и вечер заспивала тъжна и изморена. Но красотата й не повяхвала. Когато запеела птиците се сбирали да й пригласят, когато перяла на извора водата ставала буйна и пенлива и прането й заблестявало от чистота, когато поливала цветята те разпръсвали нежен аромат.
Всички говорели за добротата и красотата на Хасе.Когато навършила 13 години Императорът се разболял и не можел да спи. Наредил да повикат прицеса Хасе. Помолил я:
“Хасе, аз не мога да заспя поради големия шум от бързотечащата вода. Ти чуваш ромоленето на реката, нали? Хасе, аз знам, че си много добра поетеса Моля те, напиши поема за Бога на реките. Помоли го да усмири буйните й води.”
“Да Господарю, аз ще напиша поема и ще я изпея.”
Не след дълго Императорът дочул топлия й глас. Тя пеела тихо и затрогващо::
Чуй ме, речице Татцута,
вълните буйни укроти,
тихо и нежно ромололи,
Императотът да заспи.
Моля те, речице Татцута!
И реката потекла спокойна с приспивно ромолене. Безкрайно благодарен Императорът я нарекъл прицеса Чужо (помагаща, спасяваща) и всички били съгласни, че само тя може да носи такова име. Но една жена, една злобна жена – нейната мащеха, негодувала и твърдо решила да погуби клетото дете.
Един ден, когато бащата на принцеса Чужо бил на дълго пътуване по важни държавни дела, Терухи-но-мае извикала един от слугите си и му заповядала:
“Убий я! Убий я! Заведи я в най-далечната планина и я убий!”
Слугата поканил принцеса Чужо да удостои семейството му с честа заедно да идат до лотосовото езеро в планината Хибарияма. И понеже мащехата й била дала почивен ден, тя с радост приела поканата. Когато стигнали езерото забелязала колко унил и тъжен бил слугата.
“Мили хора, погледнете колко е величествена планината и колко нежни са лотусите в езерото! Да благодарим на Бог за този дар!”
“Скъпа принцесо – плахо подел слугата – как да вдигна поглед, как да ви кажа, че вашата мащаха ми заповяда да ви доведа в планината и да ви убия. Вие израстнахте пред очите ни и аз и моето семеиство ви обичаме, толкова сте красива, умна и добра! Моето сърце никога не би ми позволило да ви причиня болка. Простете ми, че трябваше да ви кажа това”
Принцесата хванала ръцето му ;
“Драги Хашимото, разбирам какво се случва. Ти нямаш никаква вина, За всичко съм виновна аз. Изпълни заповедта, за да запазиш службата си и кажи на мащехата ми, че си ме убил’ – казала и навела глава.
“О-о-о, не ! Никога! Никога не бих направил това! Аз и моето семейство оставаме тук с теб.Ще те пазим и ще се грижим за теб доколкото можем.
Хашимото и жена му Ханико веднага се заели за работа. Той отсякъл няколко здрави дървета и за три дни успял да построи скромна дървна къща за тримата. В това време Ханико устройвала домакинството, хранели се с горски плодове и гъби.
Когато домът им бил готов, започнали да отглеждат и заленчуци. Чужо рисувала дървени плочки и беряла цветя, които Хашимото продавал в близкия град. Така успявали да си купуват най-необходимото. Ханико прегръщала принцесата и със сълзи на очи й казвала
”Мило дете, ти би трябвало да си в двореца, да пишеш своите поеми и да рисуваш. Колко е жестока твоята мащеха!”
“Не тъжи скъпа Ханико. Аз се чувствам добре в новото си семейство и благодарността ми кам вас е безгранична” – утешавала я Чужо.
Принцеса Чужо тъувала не за живота в двореца, а за баща си. Тя толкова го обичала, та той бил най-скъпият й човек след смъртта на майка й. За това тя се молела Бог да й даде възможността да го види, да го прегърне и да почерпи сили от неговата любов.
През тези дни първият министър се прибрал у дома след дългото си отсъствие. Бил нетърпелив да види Чужо и да й разкаже за пътуванията си. Знаел, че тя е много любознателна и винаги с интерес слуша разказите му за далечните и близките земи, които посещава. Но вместо желаната среща, той чул от жена си истории, които го наранили дълбоко душата му. Неговата любима дъщеря, неговото прекрасно момиченце проститурало.
“Изгонете я далеч от дома ми! Тя не ми е повече дъщеря!” – казал и се усамотил в покоите си.
Мащахата тържествувала. Постигнала целта си!
Минало месец докато бащата бил в състояние отново да се заеме с работата си.А там в планината Хибарияма, до лотосовото езеро живеела и се молела за него дъщеря му.
Принцеса Чужо помолила Хашимото да й купи свещените книги на Буда и листи за рисуване. В свободното си време обичала да сяда в онзи край на езерото, там където един бял лотус я привличал с енергията, която струяла от него. Тя я усещала като светлина в душата си. Тук тя четяла книгите на Буда и рисувала прочетеното. Някои картини Хашимото подарявал на храмовете, които му посочвала Чуже. Монаси искали да си поръчат и други картини, но Чуже рисувала само това, което чувствала и винаги незнайно откъде получавала внушението за кой храм е нарисиваното послание.
Изминали няколко месеца и нейният баща решил на иде на лов в планината Хибарияма. В късния следобяд, когато били навлезли в необятните гори на планината, неочаквано видяли скромна дървена къща с красива цветна градина. Там под цъфналата магнолия седяло младо момиче с грациозна осанка, което рисувало голямо платно. Нещо трепнало в гърдите му. Конят му изцвилил и момичето изправило глава.
“О-о, Небеса! – това е Химе, моето момиче” – спонтанно възкликнал бащата. А тя се хвърлила в обятията му и заплакала от радост.
Само след миг бащата си спомнил разказа на жена си и грубо отблъснал девойката. Тя паднала на земята и не проумявала какво се случва. Той крещял:
“Ти не си моя дъщеря. Ти си долна проститутка”
“О-о, не, не .......!” – проплакала тя.
В това време дотичал Хашимото. Той се поклонил на господаря си и му разказал истината за неговата втора жена. Казал му, че дъщяря му е изтинска светица и че той може да види в много храмове нейните рисувани послания на Буда.
Фудживара се почувствал ужасно нещастен. Не можел да си прости, че повярвал на тези злобни клевети, а не на дъщеря си. Паднал на колене пред нея и я молел за прошка, ако можело да се прости такова тежко провинение.
Принцесата го прегърнала и го уверила, че винаги е вярвала в неговата любов и че той е станал жертва на онази коварна жена.
Принцеса Чужо се завърнала в столицата заедно с баща си. Мълвата бързо се разнесла и млади и стари излезли да я посрещнат. Терухи-но-мае бързо напуснала двореца в неизвестна посока. Казват, че се е хвърлила във водите на дълбокото езеро и никои повече не си спомнял за нея.
Чужо отново се радвала на любовта и уважението на своите съграждани. Но всяка нощ сънувала белия лотус и се събуждала с неистовото желание да се завърне в скромния дом сред планината. Споделила това с баща си. Той не искал и да чуе за нова раздяла, но разбрал, че това е много важно за нея. Тук тя не можела да рисува прекрасните си картини – послания. Тя вярвала, че един ден Белият Лотус ще й даде силата да се извиси до небесата и да се срещне със своята майка.
Желанието й било изпълнено. Отново била в скромния дом построен от Хашимото, четяла свещените книги на Буда и рисувала. Много често при нея идвал баща й и до късни нощи разговаряли. Той бил възхитен от нейните познания за философията на Буда и за това решил и за три месеца бил построен храм - храма Тайма (дар за Богоете)..
Един ден докато четяла седнала на любимото си място дочула странни звуци. Белият Лотус й говорел.
“Принцесо, сега лотусите в езерата са прецъфтели. Събери и подреди тук на 5 места по 108 лотосови дръжки. Направи го до сутринта.”
Цяла нощ Чужо и баща й събирали лотосови дръжки и преди изгрев слънце купчините били готови. Тя поседнала да си почине и задрямала. Когато се събудила настъпвала следващата нощ. Изгряла луната. И тогава отново чула странните звуци. Погледнала към лотуса и видяла как от листата му излизат пет девойки – небесни ангели. Те бързо започнали да изпридат тънки нишки от лотосовите стебла. Когато привършили потопили преждата в езерото и то засияло с ослепителна светлина. Преждите се оцветили в пет цвята Ангелите бързо ги отнесли в храма и започнали да тъкат. На сутринта платното с размери 138 на 131 сантиметра било готово. Ангелите изчезнали, а изумената принцеса с възхита го разглеждала.
“О, мой Боже! Каква красота, какво изящество!”
Виждала изобразен небесния рай, откривала посланията на Буда. Платното блестяло, изкряло в цветна хармония. Сред мотивите видяла бели лотуси разцъфнали в утринна свежест. Забелязала два ангела, две небесни феи да свирят на флейта носени от бели облаци. Едината фея погледнала към Чужо със слънчева усмивка и много любов.
“Мамо, мила моя мамо!” – звъннал гласът на прицесата. Нейната мечта се сбъднала. Не казала на никого за магията на това платно.
Храмът Таима се прочул вз цяла Япония със сияйното платно, носещо посланията на Буда – свещената “Тайма мандара”, така го наричали всички. Художници рисуват копия на платното, тъкат се копринени копия на цялото платно или на избрани сцени, които са стотици. Днес Тайма мандара е едно от съкровищата на Япония.
И ако на 14-ти май посетите храма Тайма, ще имате шанса да присъствата на церемония за среща с духа на Прицеса Чужо.
Много легенди се разказват за Тайма мандара. А тази никой не я знае, защото ми я разказа едно малко момиченце, което седеше край езерото и съзерцаваше белия лотус.

Цанка Шишкова