Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Ventura
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13943

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 0
Всичко: 424

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Октомври 2021 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
6 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаМоите лечебни кошмарни сънища - част 4: Аз съм
раздел: Произведения на чужд език
автор: iasmina

Някакъв странен човек стои на вратата. Гледам го - на външен вид нищо му няма, но поведението му ме озадачава.
О, да! не съм ви казала подробностите.
Бях си вкъщи. На входната врата се звъни. Мисля си кой ли се е сетил за мен по никое време. Отварям, а на прага - тоя образ. Не го познавам, но той ме гледа като да съм му стара приятелка. Питам го кой е и какво иска. С лек поклон ми казва: "авторитет". Чудя се как да го разбирам и пак питам:

- Май не ме разбрахте... Попитах Ви за името!
- Авторитет! А ти си аз съм!

Уж ситуацията е обикновена, но в нея както виждате, по терлици се промъкваше някакъв абсурд. Понечих да го попитам дали правилно съм разбрала, че името му е "Авторитет", но светкавично си дадох сметка, че така ситуацията ще излезе съвсем от контрол и кой знае какво после. Хвана ме шубето и понечих да затворя вратата с обичайния израз на лицето подходящ за такива случаи. Нищо не се случи. Т.е. успях да затворя и да залостя вратата, и въздъхнах с поклащане на глава:

-Какви ли ги няма...

Отново се заех с моите си неща. Едва бях успяла да забравя инцидента и цялата подскочих, защото на прозореца се чукаше. Познайте кой беше! Скочих като изстреляна и хукнах към телефона, но се сетих друго, върнах се и дръпнах пердетата на всички прозорци. Ослушах се. Тишина! беше толкова тихо, че се разколебах да телефонирам. На кого бих позвънила? Не че няма на кого, но ситуацията е толкова шантава, че докато обясня..., докато ми повярват... - ако изобщо ми повярват! Взех да си мърморя ходейки напред назад - за заниманието си изобщо забравих:

- Ама че работа!... Откуде се взе тоя навлек?! Ама и аз не се научих! Как му отворих само!... А можех да погледна през шпионката! Толкова съм тъпа! Да, но какво ако бях погледнала? Човек като човек! Сигурно пак бих отворила вратата... Сигурно са го изпуснали от лудницата...

...Телефонът звъни! Уау! Това вече е прекалено! Тряснах слушалката, за да прекъсна връзката. Едва успяла с това, джи ес ема ми звъни за съобщение. Е, тук вече се предадох! Нали все пак това е само едно съобщение?.... Любопитството надделя. И чета:

- Мило мое Аз съм, защо се криеш от мен, твоят Авторитет? Нима не знаеш, че достойнството ти зависи от мен? Ако продължаваш да не ме пускаш да вляза, по-добре ти не излизай от къщи, защото за къде си без мен сред хората?

Изобщо не четох нататък! Цялата се разтреперих и първата ми по-свястна мисъл беше дали не спя и това де е кошмарен сън, който сънувам. Но когато лицето на... моя Авторитет се появи и на монитора на компютъра ми, дори и писъкът си чух със закъснение - след като припаднах!

...Сега лежа изнемощяла в леглото си с мокра кърпа на челото и не мога да си спра сълзите... Какво като наистина е било сън?! Писъкът ми беше истински и той ме събуди. Цялата бях вир вода и още треперя! Какъв ти сън! Беше съвсем като на яве! Тоя терор... А си изглеждаше съвсем добре човекът! На външен вид! За него не знам, но аз определено съм мръднала... Откъде накъде аз да сънувам подобни небивалици!? Няма никакъв смисъл! Вярно, че минавам за авторитетна личност, но как иначе да те уважават? Дай им на хората да ти мътят водата! Ако не ги поставиш навреме на място, като разлудели се маймуни ти се качват на главата! Всеки те дърпа, бута, мачка и прескача сякаш си вещ, а не човек с достойнство! И наистина е вярно, че вече съм много уморена от тази неравностойна борба, но...

...заприличах на гипсова отливка!
- Здравей, мое Аз съм! Как сме днес?...

В бяла манта, със слушалка през врата и с апарат за мерене на кръвно налягане, в стаята беше влязал... Авторитет! Пардон! Моят Авторитет! Чинно се предадох на грижите му. То не било толкова лошо... Хубаво е! Хубаво е да се чувствам закриляна, когато човешкото ми достойнство боледува!

- ...Какъв мил човек! И казва ми, че аз съм... - за пръв път от много време съм заспала спокойно...



Публикувано от hixxtam на 06.06.2008 @ 19:51:00 



Сродни връзки

» Повече за
   Произведения на чужд език

» Материали от
   iasmina

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 1


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

28.10.2021 год. / 04:56:31 часа

добави твой текст
"Моите лечебни кошмарни сънища - част 4: Аз съм" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Моите лечебни кошмарни сънища - част 4: Аз съм
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 11.06.2008 @ 22:22:33
(Профил | Изпрати бележка)
Много интересно написано! Размисляш!

Поздрави!