автор: hristam

Имам впечатления, че повечето хора са доста небрежни – и към нещата около себе си, и към околните, а най-лошото – и към самите себе си. Което си е не друго, а направо престъпно нехайство.
Повече от ясно е, че ако всеки е достатъчно стриктен и прецизен, светът ще бъде едно много по-приятно място за живеене.
Отдавна забелязвам тази нездравословна склонност към претупване на нещата, и се боря с нея усърдно, още от ученик. Изглежда е заложено в мен да устоявам до край нуждата от перфектност във всяка една област, и се чувствам щастлив и горд с тази си мисия.
Още в училище например се дразнех, ако учителят ме прекъсне и не успея да развия темата си в детайли. Що за отношение е това – и към преподавания предмет, и към изпитвания ученик. Само една подходяща дума има – небрежност.
Подобно отношение срещнах и в университета, но там вече, на базата на придобития опит и познания смело защитавах необходимостта от прецизност.
- Защо пропускате да ме изпитате и върху тази точка от материала – настоявах да разбера – след като е заложена в контекста на въпросите, които изтеглих?
Това обикновено въвеждаше известен порядък, повечето преподаватели приемаха призива ми с не скрит интерес. Е, разбира се, имаше и тежки случаи на небрежност, които търсеха оправдание в липсата на достатъчно изпитно време.
Естествено, до държавните изпити този проблем бе отстранен, и специално за мен имаше достатъчно време, за да изложа въпросите с необходимата за тях изчерпателност. Това бе оценено високо, разбира се, но пак се намериха преподаватели, които чух иронично да подхвърлят,че по време на изпити се чувствали не като изпитващи, а като изпитвани. От мен.
Такова несериозно отношение срещах в по-малка или по-голяма степен и в отношенията си с представителките на нежния пол. Смело мога да заявя, че ако мъжете са склонни да проявяват известна небрежност, то при жените тя си е неизменна част от тяхната изменчива природа. Точно тази част, с която така и не успях да се споразумея и по всичко личи, изобщо няма и да успея.
Разбира се, имаше момичета и дами, които определено предизвикваха интереса ми. Но с някои от тях – всъщност девет, за да съм точен, така и изобщо не успях да се срещна, тъй като в последствие се оказваше, че са закъснявали с неопределен брой минути за насрочената среща. Естествено не е възможно да имам сериозно отношение към жени с подобно поведение.
Други две се оказаха доста повърхностни по отношение на информацията, която си разменяхме. Което автоматично ги изключи като евентуални мои партньорки.
Знам, че по принцип е трудно да срещнеш подходящ човек за себе си, но в този объркан и хаотичен свят нещата се усложняват неимоверно. Все по-малко остават акуратните и прецизни хора, с които да може да се общува пълноценно и смислено.
По тази причина смених и трима лични лекари.
Първият не спазваше точния час на талончетата за преглед. На няколко пъти се опита да ме примами да вляза в кабинета минути по-рано от указаното време. Възмутен от тази небрежност, категорично отказвах, разбира се – ясно показах колко много държа на точността.
За вторият лекар, при когото попаднах по препоръка на мой познат казваха, че бил много добър специалист.
Под добър специалист аз разбирам да проявява голяма прецизност към пациента и неговите оплаквания, да бъде стриктен и внимателен, което несъмнено изисква да бъдат правени пълни изследвания на болния, за да се разбере точно и ясно къде е проблема. Той се оказа не само много небрежен в това отношение, но и много груб – категорично отказа да ми пусне пълни изследвания за някаква „нищо и никаква настинка”, въпреки изричните ми настоявания. Знам аз до какво може да доведе една нищо и никаква настинка, когато не се погледне сериозно на нея – един мой познат такива усложнения получи, че вече не е сред нас. И то само защото попадна в ръцете на небрежни лекари.
Сега съм при трети лекар, но мисля, че и при него няма да остана дълго. Отказва да ми дава пълна и подробна информация за лекарствата, които ми предписва, настоява да чета листовките в опаковките. Аз обаче смятам, че там обясненията са неточни и неразбираеми, и предизвикват купища въпроси, на които именно той, като личен лекар е длъжен да отговори изчерпателно.
Навсякъде се сблъсквам с подобно нехайство – да вземем градския транспорт. Онзи ден един небрежен контрольор просто си ме подмина след като само му казах, че съм с карта. Нарочно изчаках две спирки, дори пропуснах моята, за да видя дали все пак няма да се сети да поиска да види картата ми, както е редно. Нищо подобно – забрави ме напълно.
- Господине – приближих се аз тогава – пропуснахте да поискате картата ми.
Погледна ме нехайно:
- Че нали каза, че имаш?!
- Но вие сте длъжен – меко му отвърнах, - да проверите. Понякога хората спестяват истината.
Изгледа ме с присвити очи, изглежда реши, че се заяждам. Знам го този поглед, и друг път са ме гледали така.
- На теб няма начин да не ти повярва човек – каза иронично – като изваден от кутийка си!
Не знам какво точно имаше предвид с този израз, но не ми хареса. Хората би трябвало да проявяват респект и уважение към такива като мене, а не да ни сочат с пръст.
А то какво стана – откакто работя в контрол по качеството, вместо да оценят моята перфектност и усилията ми в тази посока, хората взеха да стават все по-враждебни. Като се огледам – край себе си повече врагове имам, отколкото приятели, даже мога да дам точна справка за бройката, защото съм ги подредил в списък, по азбучен ред. Чувствам се по-спокоен, когато класифицирам и подреждам, така всичко изглежда много по-ясно и прегледно, да има как, ще класифицирам целия свят. Знам, няма да е лесно, но няма да престана да опитвам да се преборя с целия този хаос и безредици. Защото в много голяма степен се чувствам отговорен за живота на тази планета!