автор: dobria

превод от Dobria

При плаване понякога на групичка матроси
се случва да улови над бурното море,
огромни бели птици, могъщи албатроси,
преди да може някой да иска да ги спре.

И на дъски ги слагат. И ето изнемогнал,
изплашен, неуверен, той, като две весла
сам влачи царя мощен, достигащ и до Бога,
по палубата мръсна, гигантските крила.

Да сам сина небесен, що бурите надбягва,
там става грозен, и жалък, плах смешник.
С лули запалени матроси го преследват
и дразнят с смях, с престрвки и със вик.

САМ АЛБАТРОС поета, смело и умело
докато е в небето над бурите лети.
Но кацнал на земята се движи неумело.
С крилете си той пречи на хорските тълпи.