автор: optimiscomarkovtotev

В гърдите ми перфориран билет,
за обратният път непотребен,
като честно написан куплет,
думите празни погребал.
В автобусът експресен на времето,
притиснат от изкушения,
след зова светофарно зелен
на подвизи шеметни,
с ръце свободни от багаж,
мечтите си детски съм стиснал,
към хоризотът бягащ поел,
да пътувам гратис-не искам.